Френският учен - палеонтолог, антрополог, теолог и философ, Пиер Теяр дьо Шарден, казва, че „вече овладяхме енергията на вятъра, на морето, на слънцето. Но денят, в който човек успее да овладее Енергията на любовта, ще е толкова важен, колкото и откриването на огъня."
Теяр дьо Шарден е роден в департамент Пюи дьо Дом, близо до Клермон Феран, Франция, на 1 май 1881 година. След завършването на обучението си в йезуитския колеж в Монж, той се подстригва за монах и през 1899 г. влиза в ордена на йезуитите.
В периода 1901-05 година той изучава философия и теология в католическата семинария на остров Джърси. През 1905-1908 г. живее в Кайро, където преподава физика и химия и там възниква интересът му към палеонтологията. През 1911 г. приема свещеничеки сан. Следва специализация по палеонтология в Париж.
Теяр дьо Шарден взема участие в Първата световна война като военен свещеник и санитар. През 1920 г. става професор в Католическия институт в Париж, а две години по късно получава докаторска степен по палеонтология в Сорбоната. През 1923-1925 г. участва в палеонтологическа експедициа в китайската провинция Тянцзин. Принуден да напусне Католическия институт през 1926 година,след като възгледите му за първородния грях са обявени за несъответстващи на църковното учение, Шарден заминава отново за Китай, където прекарва с известни прекъсвания около 20 години и където през 1929 година става един от съоткривателите на синантропа при разкопки в Чжоукоедян край Пекин.
Шарден участва също в експедиции в Монголоя, Индия, Индонезия и Северна Африка. Втората световна война затруднява работата на Теяр дьо Шарден, но въпреки трудностите, през 1940 година той става съосновател на геобиологическия институт в Пекин.
Сътрудничи с информация на съюзническите сили. През 1946 година , Шарден се завръща в Париж. Посещава и Рим, където се опитва без успех да получи благословията на Католическата църква да публикува богословско-философските си съчинения. Въпреки това някои от произведенията му се разпространяват и оказват силно влияние върху научната общественост.
От 1952 г. Шарден се заселва в Ню Йорк , където до смъртта си се занимава с антропология. След смъртта му /той умира на 10 април 1955 година в Ню Йорк/, негови приятели и съмишленици издават от 1957 до 1976 т. 13 тома, в които са включени почти всички негови съчинения.
Трудно е да се определи границата между теологията и философията в творчеството на Теяр дьо Шарден. Той създава цялостна мирогледна система, в която се опитва на „помири”, използвайки метода на феноменологията, научните и религиозни възгледи за света. Според Теяр дьо Шарден, конфликтът между научните и религиозните догми е изкуствен и може да бъде решен не на основата на елиминирането на една от тези две страни на човешкото познание, а по пътя на техния синтез.
Теяр дьо Шарден създава еволюционно теория, твърде различна от дарвиновата. Според тази теория Божественото начало е скрито в „сърцето на материята” и насочва нейното развитие. Като целенасочен космически процес, еволюцията представлява развитие на материята и енергията, при което те все повече се усъвършенстват и одухотворяват. Така възниква понятието „ноосфера” (сфера на ума - Теяр дьо Шарден не е автор на термина, но го разработва най-задълбочено), която надраства по-низшите сфери на мъртвата материя (предбиосфера) и биосферата.
По-нататъшното развитие е възможно само на колективна основа. Техническият и стопанският прогрес са важно условие за по-нататъшното развитие, но решаващ е духовният фактор. Крайна цел на така описваната еволюция е есхатологичната „точка омега”, където се осъществява конвергенцията на цялото мироздание и „ноосферата” преминава в още по-висшето състояние на „свръхперсонализация”. „Точката Омега” е духовният център, който въздейства върху развитието на феномените чрез т. нар. „радиална” (психична) енергия, отъждествявана с Божествената благодат, която именно движи еволюцията към все по-сложни форми. Радиалната енергия се различава от „тангенциалната” (физична), но действа в синхрон с нея.
Теяр дьо Шарден критикува емпиричната наука заради дълбоката пропаст, която съществува в науките за Вселената и науките за човека. Според него именно човекът, който е „ос и връх на еволюцията” е основата, „най-синтетичното състояние, в което ни е достъпна тъканта на универсума”, чрез която може да бъде разбран светът.
Църквата Теяр дьо Шарден определя като „главен отряд на еволюиращото човечество, но я критикува заради начина, по който прекалено дуалистично разделя природата, историята, вярата, спасението и Божията благодат. Доколкото човекът е призван да сътрудничи на Бога при завършването на творението, вярата трябва да го подтиква не към бягство от материята и историята, а към стремеж за съединяване с Бога посредством участие в усъвършенстването на творението и създаването на съвършено човешко общество.
Въпреки че е отхвърлено от Католическата църква, учението на Теяр дьо Шарден оказва силно влияние на известни католически среди, а и извън тях.
Автор: Тони
Теяр дьо Шарден е роден в департамент Пюи дьо Дом, близо до Клермон Феран, Франция, на 1 май 1881 година. След завършването на обучението си в йезуитския колеж в Монж, той се подстригва за монах и през 1899 г. влиза в ордена на йезуитите.
В периода 1901-05 година той изучава философия и теология в католическата семинария на остров Джърси. През 1905-1908 г. живее в Кайро, където преподава физика и химия и там възниква интересът му към палеонтологията. През 1911 г. приема свещеничеки сан. Следва специализация по палеонтология в Париж.
Теяр дьо Шарден взема участие в Първата световна война като военен свещеник и санитар. През 1920 г. става професор в Католическия институт в Париж, а две години по късно получава докаторска степен по палеонтология в Сорбоната. През 1923-1925 г. участва в палеонтологическа експедициа в китайската провинция Тянцзин. Принуден да напусне Католическия институт през 1926 година,след като възгледите му за първородния грях са обявени за несъответстващи на църковното учение, Шарден заминава отново за Китай, където прекарва с известни прекъсвания около 20 години и където през 1929 година става един от съоткривателите на синантропа при разкопки в Чжоукоедян край Пекин.
Шарден участва също в експедиции в Монголоя, Индия, Индонезия и Северна Африка. Втората световна война затруднява работата на Теяр дьо Шарден, но въпреки трудностите, през 1940 година той става съосновател на геобиологическия институт в Пекин.
Сътрудничи с информация на съюзническите сили. През 1946 година , Шарден се завръща в Париж. Посещава и Рим, където се опитва без успех да получи благословията на Католическата църква да публикува богословско-философските си съчинения. Въпреки това някои от произведенията му се разпространяват и оказват силно влияние върху научната общественост.
От 1952 г. Шарден се заселва в Ню Йорк , където до смъртта си се занимава с антропология. След смъртта му /той умира на 10 април 1955 година в Ню Йорк/, негови приятели и съмишленици издават от 1957 до 1976 т. 13 тома, в които са включени почти всички негови съчинения.
Трудно е да се определи границата между теологията и философията в творчеството на Теяр дьо Шарден. Той създава цялостна мирогледна система, в която се опитва на „помири”, използвайки метода на феноменологията, научните и религиозни възгледи за света. Според Теяр дьо Шарден, конфликтът между научните и религиозните догми е изкуствен и може да бъде решен не на основата на елиминирането на една от тези две страни на човешкото познание, а по пътя на техния синтез.
Теяр дьо Шарден създава еволюционно теория, твърде различна от дарвиновата. Според тази теория Божественото начало е скрито в „сърцето на материята” и насочва нейното развитие. Като целенасочен космически процес, еволюцията представлява развитие на материята и енергията, при което те все повече се усъвършенстват и одухотворяват. Така възниква понятието „ноосфера” (сфера на ума - Теяр дьо Шарден не е автор на термина, но го разработва най-задълбочено), която надраства по-низшите сфери на мъртвата материя (предбиосфера) и биосферата.
По-нататъшното развитие е възможно само на колективна основа. Техническият и стопанският прогрес са важно условие за по-нататъшното развитие, но решаващ е духовният фактор. Крайна цел на така описваната еволюция е есхатологичната „точка омега”, където се осъществява конвергенцията на цялото мироздание и „ноосферата” преминава в още по-висшето състояние на „свръхперсонализация”. „Точката Омега” е духовният център, който въздейства върху развитието на феномените чрез т. нар. „радиална” (психична) енергия, отъждествявана с Божествената благодат, която именно движи еволюцията към все по-сложни форми. Радиалната енергия се различава от „тангенциалната” (физична), но действа в синхрон с нея.
Теяр дьо Шарден критикува емпиричната наука заради дълбоката пропаст, която съществува в науките за Вселената и науките за човека. Според него именно човекът, който е „ос и връх на еволюцията” е основата, „най-синтетичното състояние, в което ни е достъпна тъканта на универсума”, чрез която може да бъде разбран светът.
Църквата Теяр дьо Шарден определя като „главен отряд на еволюиращото човечество, но я критикува заради начина, по който прекалено дуалистично разделя природата, историята, вярата, спасението и Божията благодат. Доколкото човекът е призван да сътрудничи на Бога при завършването на творението, вярата трябва да го подтиква не към бягство от материята и историята, а към стремеж за съединяване с Бога посредством участие в усъвършенстването на творението и създаването на съвършено човешко общество.
Въпреки че е отхвърлено от Католическата църква, учението на Теяр дьо Шарден оказва силно влияние на известни католически среди, а и извън тях.