Камило Голджи и 'Апарат на Голджи'

Италианският  невролог и хистолог Камило Голджи е  нобелов лауреат  за  1906 г. Голджи е роден на  7 юли 1843 година в Кортено, Италия,  в семейството на лекар. Той  завършва медицина в университета в Павия пр

2011-07-07 15:26:40
Камило Голджи и 'Апарат на Голджи'
Италианският  невролог и хистолог Камило Голджи е  нобелов лауреат  за  1906 г.

Голджи е роден на  7 юли 1843 година в Кортено, Италия,  в семейството на лекар. Той  завършва медицина в университета в Павия през 1865 г. Започва работа като хистолог  в университетската лаборатория и  като лекар в психиатрична клиника.

През 1879-80 г. Голджи  става професор по хистология в университета в Сиена , а от 1880 до 1912 г. професор по хистология и обща патология отново в университета в Павия. В различни периоди от кариерата си заема длъжностите декан на Медицинския факултети ректор на университета. През 1900 г. е избран за член на италианския сенат.

Научните изследвания на Голджи са в областта на неврологията и неврофизиологията. Един от най-значимите му приноси е разработената от него техника за оцветяване на нервната тъкан със сребърен нитрат, която дава възможност в детайли да се изследва морфологията на съставляващите я клетки.

Голджи открива и проучва един вид нервни клетки с къси израстъци, изучава нервните окончания в гръдното зърно и открива наречения на негово име апарат на Голджи — мрежеста структура в животинската клетка с важна роля в клетъчния метаболизъм  и мембранния транспорт.

В резултат на изследванията на Голджи се затвърждава схващането, че невронът е основният структурен елемент на нервната система.  Експериментално тази хипотеза е доказана и от испанския хистолог Сантяго Рамон и Кахал,  с когото през 1906 г. Камило Голджи си поделя Нобеловата награда за физиология или медицина.

Освен в неврологията, Голджи има приноси и в областта на патологията: прави хистологична диференциация на различните видове тумори,  изследва плазмодиите, причиняващи малария и установява зоните от мозъка, които биват поразени при формата на ревматизъм хорея.

Голджи умира на 21 януари 1926 година  в Павия.                                                                    

През 1893 г. Камило Голджи  наблюдава странна структура около ядрата на нервни клетки, която нарича вътреклетъчен мрежест апарат“. Дълго време се е считало, че тази структура е характерна само за животинските клетки. С помощта на електронния микроскоп, апарат на Голджи е бил открит и във всички растителни клетки.

Апаратът на Голджи е  сборна структура, чиято основна градивна единица е диктиозомата — пакет от плоски, извити и разширени в краищата си „цистерни“. Броят на цистерните в една диктиозома варира от 3 до 10, а при някои едноклетъчни организми достига до 20. В секреторни клетки апарата на Голджи обикновено е силно полярен: изпъкналата част е насочена към ендоплазмената мрежа, а вдлъбнатата - към клетъчната мембрана. Откъм изпъкналата част се наблюдават голям брой малки мехурчета, които се доближават и сливат с мембраната на последната цистерна. Вдлъбнатата част се характеризира с наличието на големи вакуоли, обикновено съдържащи продукти за секреция - това са т.нар. секреторни гранули.
Апаратът на Голджи изпълнява няколко основни, жизнено необходими за клетката функции:
  1. Модификационна функция — постъпилите от ендоплазмената мрежа белтъци, липиди и въглехидрати се подлагат на химични преобразувания. Образуват се сложни белтъци (гликопротеиди, липопротеиди и др.)
  2. Секреторна функция — според много автори апаратът на Голджи има ролята на разпределител на веществата, постъпили в него от ендоплазмената мрежа. От апарата на Голджи се отделят вещества, предназначени за секреция. Те са обвити в мембрана (секреторни гранули). При екзоцитозата мембраната на секреторните гранули се слива с клетъчната мембрана, а съдържанието им се изхвърля навън.
  3. Образуване на фрагмопласта при деленето на растителните клетки — фрагмопластът е преграда от мехурчета, образувани от апарата на Голджи, които се натрупват в екваториалната област на делящата се растителна клетка.
  4. Образуване на лизозоми — някои вещества, постъпили в апарат на Голджи, остават в клетката. От апарата на Голджи се откъсват мехурчета, в които има хидролитични ензими - това са лизозомите.
  5. Образуване на акрозомата в сперматозоидите — акрозомата е мехурче, разположено в главата на сперматозоида. Изпълнена е с хидролитични ензими, комплектовани в апарата на Голджи. Тези ензими хидролизират клетъчната мембрана на яйцеклетката при оплождането.
Автор: Тони

ОЩЕ ЗА...


КОМЕНТАРИ

Влез или се регистрирай за да пишеш...

Вход и регистрация

ЛЮБОПИТНО

 
Нагоре
Към пълната версия