Хуго де Фриз - един от първите генетици

Холандският ботаник Хуго де Фриз е един от  първите генетици. Той е известен  главно с предложената от него концепция за гените. Де Фриз  преоткрива законите за наследствеността на Грегор Мендел от 90-те години на XIX век и с разра

2011-05-21 17:30:04
Хуго де Фриз - един от първите генетици
Холандският ботаник Хуго де Фриз е един от  първите генетици. Той е известен  главно с предложената от него концепция за гените. Де Фриз  преоткрива законите за наследствеността на Грегор Мендел от 90-те години на XIX век и с разработва  мутационната теория за еволщцията.

Де Фриз е роден  на 16 фесвруари 1848 година. Още от малък той  показвал голям интерес към ботаниката, печелейки няколко награди с хербариите  си докато учи в гимназията в Харлем и Хага.

През 1866 г. се записва в университета в Лайден  като специализант по ботаника. Силно е впечатлен от теорията за еволюцията на Чарлз Дарвин. Написва дисертация относно ефекта на топлината върху корените на растенията, включвайки няколко твърдения на Дарвин,  за да провокира професора си, и се дипломира през 1870 година.

През 1889 г. де Фриз публикува книгата си „Вътреклетъчен произход“, в която, основавайки се на изменена версия на теорията на Чарлз Дарвин за произхода от 1868 г., той постулира, че различните отличителни белези имат различни наследствени носители, и по-конкретно, че онаследяването на специфични белези в организмите става на частици. Той нарича тези частици “пангени”, термин, който 20 години по-късно е съкратен само на “гени’ от Вилхелм Йохансен.

За да подкрепи своята теория за пангените, която не била широко забелязана по онова време, през 90-те години на XIX век де Фриз провежда серия от експерименти чрез хибридно кръстосване на разнообразни растения. Неговите експерименти довели до същите изводи, направени от Мендел и потвърдили неговата хипотеза, че онаследяването на специфични белези при организмите става чрез частички. Той също размишлява върху въпроса дали гените могат да преминат видовата бариера, експериментирайки с един и същ ген, отговорен за големината на влакнестата покривка при два различни вида растения. Де Фриз имал в предвид физическа кръстоска между видовете. Това всъщност също се случва, но много рядко при висшите оганизми.

Де Фриз разработва своя собствена теория за еволюцията, известна като мутационна теория, в която се предполага, че независимо от Дарвиновата градация в измененията на организмите, нови видове могат да възникват чрез еднократни съществени резки промени. По-късно е открито, че много от това, което де Фриз е използвал като доказателства няма нищо общо с това, което днес се определя като генетична мутация.  Въпреки това, по негово време, теорията на де Фриз е била една от главните, използвани за обясняването на процесите на еволюция, докато съвременната обобщена теория за еволюцията не станала доминантен модел през 30-те години на XX век.

През май 1905 г. де Фриз е избран за Чуждестранен член на британското Кралско научно дружество. Награден е с Дарвиновия медал на Кралското дружество през 1906 г. и с Линейския медал на Лондонското линейско общество през 1929 г.
През 1918 г. напуска Амстердамския университет и се оттегля в имението си “De Boeckhorst” в Лунтерен, където поддържа голяма градина за експерименти. Продължава с проучванията си с нови форми до смъртта си през 1935 година.


Де Фриз умира на 21 май 1935 година в Лунтерен. Автор: Тони

ОЩЕ ЗА...

КОМЕНТАРИ

Влез или се регистрирай за да пишеш...

Вход и регистрация

ЛЮБОПИТНО

 
Нагоре
Към пълната версия