Английският лекар, анатом и физиолог, Уилям Харви, пръв точно описва системата на човешкото кръвообращение в своя труд „Анатомично изследване на движението на сърцето и кръвта у животните“ .
Харви е роден на април 1578 година във Фолкстоун в графство Кент, в семейството на преуспяващ бизнесмен.
Като юноша Харви учи в колеж към Кеймбриджкия университет. В 1600 г. заминава за Италия, за да следва медицина в университета на Падуа, по онова време може би най-добрата медицинска школа в света. През 1602 г. Харви получава докторска степен в Падуа. След това се завръща в Англия , където има дълга и успешна кариера като лекар. Харви преподава анатомия в Медицинския колеж в Лондон и веднъж дори е избран за президент на колежа, но отказва да приеме тази длъжност. Извън частната си практика той дълги години е главен лекар на лондонската болница „Свети Вартоломей“. Когато през 1628 г. излиза книгата му за кръвообращението, той се прочува в цяла Европа.
Неговото изследване с право е наречено най-забележителното произведение в цялата история на физиологията. Всъщност това е отправната точка на съвременната физиология. Нейното първостепенно значение се крие не в непосредственото й приложение, а в основната представа, която дава за дейността на човешкото тяло.
Навремето видни биолози са застъпвали такива възгледи: а) храната се превръща в кръв в сърцето; б) сърцето бие кръвта (както се бие масло); в) артериите са пълни с въздух; г) сърцето произвежда „жизнени спиртове“; д) и във вените, и в артериите кръвта се движи на приливи и отливи и понякога стига до сърцето, а понякога не.
Най-великият медик на античния свят, Гален, човек, който лично е правил много дисекции и се е занимавал със сърцето и кръвоносните съдове, дори не е подозирал, че съществува кръвообращение. Нито пък Аристотел, въпреки големия му интерес към биологията. Дори след като книгата на Харви е публикувана, много медици не приемат идеята му, че кръвта в човешкото тяло постоянно се преобръща в затворената система на кръвоносните съдове, като сърцето е двигателят на нейното движение.
Харви стига до идеята за кръвообращението чрез проста аритметична сметка. Той изчислява, че количеството кръв, което сърцето изхвърля при всеки свой удар, е около две унции. Тъй като то прави към 72 удара в минута, простото умножение води до извода, че всеки час сърцето изхвърля в аортата около 540 паунда кръв. Но това далеч надхвърля средното тегло на човека, а още повече - количеството кръв в човешкото тяло.
За Харви става очевидно, че една и съща кръв постоянно се минава през сърцето. Стигнал до тази хипотеза, в течение на девет години Харви прави експерименти и извършва внимателни наблюдения, за да определи детайлите на кръвообращението.
В книгата си той недвусмислено заявява, че през артериите кръвта излиза от сърцето, а през вените се връща в него. Понеже не разполага с микроскоп, Харви не е в състояние да види капилярите, миниатюрните кръвоносни съдове, които пренасят кръвта от най-малките артерии до вените, но правилно се досеща за тяхното съществуване. Капилярите са открити от италианския биолог Малпиги няколко години след смъртта на Харви.
Харви пише също, че работата на сърцето е да вкарва кръв в артериите. По този и по-всички останали главни въпроси теорията на Харви по същество е правилна. Освен това той представя обилни експериментални доказателства и добре обмислени доводи в подкрепа на теорията си. Въпреки че отначало е посрещната със силен отпор, към края на живота му тя е вече общоприета.
Харви работи и върху ембриологията и макар постиженията му в тази насока да не могат да се сравнят с откриването на кръвообращението, те също заслужават внимание. Той е опитен наблюдател и с книгата си „За размножаването на животните“, излязла през 1651 г., поставя началото на съвременните изследвания в ембриологията. Подобно на Аристотел, от чиито възгледи е силно повлиян, Харви отхвърля теорията за преформизма - хипотезата, че според която, дори в най-ранния си стадий, зародишът има същото устройство като животното, само че в много по-малки размери. Харви застъпва правилното гледище, че крайният продукт на зародиша се развива постепенно.
Харви умира през 1657 г. в Лондон на 79-годишна възраст.
Автор: Тони
Харви е роден на април 1578 година във Фолкстоун в графство Кент, в семейството на преуспяващ бизнесмен.
Като юноша Харви учи в колеж към Кеймбриджкия университет. В 1600 г. заминава за Италия, за да следва медицина в университета на Падуа, по онова време може би най-добрата медицинска школа в света. През 1602 г. Харви получава докторска степен в Падуа. След това се завръща в Англия , където има дълга и успешна кариера като лекар. Харви преподава анатомия в Медицинския колеж в Лондон и веднъж дори е избран за президент на колежа, но отказва да приеме тази длъжност. Извън частната си практика той дълги години е главен лекар на лондонската болница „Свети Вартоломей“. Когато през 1628 г. излиза книгата му за кръвообращението, той се прочува в цяла Европа.
Неговото изследване с право е наречено най-забележителното произведение в цялата история на физиологията. Всъщност това е отправната точка на съвременната физиология. Нейното първостепенно значение се крие не в непосредственото й приложение, а в основната представа, която дава за дейността на човешкото тяло.
Навремето видни биолози са застъпвали такива възгледи: а) храната се превръща в кръв в сърцето; б) сърцето бие кръвта (както се бие масло); в) артериите са пълни с въздух; г) сърцето произвежда „жизнени спиртове“; д) и във вените, и в артериите кръвта се движи на приливи и отливи и понякога стига до сърцето, а понякога не.
Най-великият медик на античния свят, Гален, човек, който лично е правил много дисекции и се е занимавал със сърцето и кръвоносните съдове, дори не е подозирал, че съществува кръвообращение. Нито пък Аристотел, въпреки големия му интерес към биологията. Дори след като книгата на Харви е публикувана, много медици не приемат идеята му, че кръвта в човешкото тяло постоянно се преобръща в затворената система на кръвоносните съдове, като сърцето е двигателят на нейното движение.
Харви стига до идеята за кръвообращението чрез проста аритметична сметка. Той изчислява, че количеството кръв, което сърцето изхвърля при всеки свой удар, е около две унции. Тъй като то прави към 72 удара в минута, простото умножение води до извода, че всеки час сърцето изхвърля в аортата около 540 паунда кръв. Но това далеч надхвърля средното тегло на човека, а още повече - количеството кръв в човешкото тяло.
За Харви става очевидно, че една и съща кръв постоянно се минава през сърцето. Стигнал до тази хипотеза, в течение на девет години Харви прави експерименти и извършва внимателни наблюдения, за да определи детайлите на кръвообращението.
В книгата си той недвусмислено заявява, че през артериите кръвта излиза от сърцето, а през вените се връща в него. Понеже не разполага с микроскоп, Харви не е в състояние да види капилярите, миниатюрните кръвоносни съдове, които пренасят кръвта от най-малките артерии до вените, но правилно се досеща за тяхното съществуване. Капилярите са открити от италианския биолог Малпиги няколко години след смъртта на Харви.
Харви пише също, че работата на сърцето е да вкарва кръв в артериите. По този и по-всички останали главни въпроси теорията на Харви по същество е правилна. Освен това той представя обилни експериментални доказателства и добре обмислени доводи в подкрепа на теорията си. Въпреки че отначало е посрещната със силен отпор, към края на живота му тя е вече общоприета.
Харви работи и върху ембриологията и макар постиженията му в тази насока да не могат да се сравнят с откриването на кръвообращението, те също заслужават внимание. Той е опитен наблюдател и с книгата си „За размножаването на животните“, излязла през 1651 г., поставя началото на съвременните изследвания в ембриологията. Подобно на Аристотел, от чиито възгледи е силно повлиян, Харви отхвърля теорията за преформизма - хипотезата, че според която, дори в най-ранния си стадий, зародишът има същото устройство като животното, само че в много по-малки размери. Харви застъпва правилното гледище, че крайният продукт на зародиша се развива постепенно.
Харви умира през 1657 г. в Лондон на 79-годишна възраст.