Английската биофизичка Розалинд Франклин има много важен принос в определянето и разбирането на структурата на ДНК и на вирусите.
Франклин е родена на 25 юли 1920 година в Лондон и, още когато е на 15 години, решава да стане учен. Завършва физика и химия в Нюнам колидж, Кеймбридж през 1941 година. Работи за Британската научна асоциация по оползотворяването на въглищата и извършва фундаментални изследвания на микроскопичната структура на въглерода и неговата алотропна форма - графита. На базата на изследванията си защитава докторска дисертация в Кеймбриджкия университет през 1945 г. От 1947 до 1950 г. Франклин работи в Париж, където специализира рентгенови дифракционни методи.
През 1951 г. се връща в Лондон в лабораторията на Дж. Рандал в Кингс Колидж. Там по това време работи и Морис Уилкинс. Поради известни неразбирателства между двамата, те ръководят отделни научни групи, които паралелно работят върху изследването на ДНК.
Франклин извършва блестящи кристалографски експерименти, които служат на Уотсън и Крик като основа за предложения от тях двойноверижен модел на ДНК. Резултатите от изследванията на Франклин и на Уилкинс (поотделно) излизат в същия брой на списание ‘Нейчър’, в който Уотсън и Крик публикуват своята статия за ДНК. По-късно, през 1962 г. Морис Уилкинс споделя с Уотсън и Крик Нобеловата награда за физиология или медицина , присъдена им за откритието на структурата на ДНК (по това време Розалинд Франклин вече не е между живите).
Но Розалинд Франклин напълно заслужава също да бъде призната за съавтор на откритието и преобладаващото мнение е такова. Едновременно с това обаче, съществуват мнения, че нейният принос е недооценен, поради традиционното пренебрежение към жените в мъжкия научен свят в Англия по това време (началото на 50-те години). Масло в огъня „налива” и Дж. Уотсън в книгата си „Двойната спирала”, с някои свои пренебрежителни, макар и шеговити забележки относно „Рози” Франклин. Поради това тя става „феминистка икона”. Дори фактът, че Нобеловата награда е присъдена на Крик, Уотсън и Уилкинс, се интерпретира повече като доказателство за пренебрежението към жените в науката, а не като следствие от правилата на Нобеловия комитет да не се присъждат награди посмъртно.
През 1953 г. Франклин напуска Кингс Колидж и до края на живота си работи в Бъркбек колидж, където провежда серия от блестящи изследвания върху вируса на тютюневата мозайка (ВТМ).
Малко известен факт е, че между нея, Уотсън и Крик след 1953 г. се завързва приятелство. През 1954 г. тя и Уотсън, по негово предложение, пътуват през целите Съединени щати до Калифорния, където Франклин е изпратена в научна командировка, като Уотсън шофира лично. С Крик и семейството му пък правят пътуване из Испания през 1956 г., а по-късно тя гостува в дома му, възстановявайки се от прекарано лечение.
Розалинд Франклин умира на 16 април 1958 година в Лондон от рак на яйчниците.
Автор: Тони
Франклин е родена на 25 юли 1920 година в Лондон и, още когато е на 15 години, решава да стане учен. Завършва физика и химия в Нюнам колидж, Кеймбридж през 1941 година. Работи за Британската научна асоциация по оползотворяването на въглищата и извършва фундаментални изследвания на микроскопичната структура на въглерода и неговата алотропна форма - графита. На базата на изследванията си защитава докторска дисертация в Кеймбриджкия университет през 1945 г. От 1947 до 1950 г. Франклин работи в Париж, където специализира рентгенови дифракционни методи.
През 1951 г. се връща в Лондон в лабораторията на Дж. Рандал в Кингс Колидж. Там по това време работи и Морис Уилкинс. Поради известни неразбирателства между двамата, те ръководят отделни научни групи, които паралелно работят върху изследването на ДНК.
Франклин извършва блестящи кристалографски експерименти, които служат на Уотсън и Крик като основа за предложения от тях двойноверижен модел на ДНК. Резултатите от изследванията на Франклин и на Уилкинс (поотделно) излизат в същия брой на списание ‘Нейчър’, в който Уотсън и Крик публикуват своята статия за ДНК. По-късно, през 1962 г. Морис Уилкинс споделя с Уотсън и Крик Нобеловата награда за физиология или медицина , присъдена им за откритието на структурата на ДНК (по това време Розалинд Франклин вече не е между живите).
Но Розалинд Франклин напълно заслужава също да бъде призната за съавтор на откритието и преобладаващото мнение е такова. Едновременно с това обаче, съществуват мнения, че нейният принос е недооценен, поради традиционното пренебрежение към жените в мъжкия научен свят в Англия по това време (началото на 50-те години). Масло в огъня „налива” и Дж. Уотсън в книгата си „Двойната спирала”, с някои свои пренебрежителни, макар и шеговити забележки относно „Рози” Франклин. Поради това тя става „феминистка икона”. Дори фактът, че Нобеловата награда е присъдена на Крик, Уотсън и Уилкинс, се интерпретира повече като доказателство за пренебрежението към жените в науката, а не като следствие от правилата на Нобеловия комитет да не се присъждат награди посмъртно.
През 1953 г. Франклин напуска Кингс Колидж и до края на живота си работи в Бъркбек колидж, където провежда серия от блестящи изследвания върху вируса на тютюневата мозайка (ВТМ).
Малко известен факт е, че между нея, Уотсън и Крик след 1953 г. се завързва приятелство. През 1954 г. тя и Уотсън, по негово предложение, пътуват през целите Съединени щати до Калифорния, където Франклин е изпратена в научна командировка, като Уотсън шофира лично. С Крик и семейството му пък правят пътуване из Испания през 1956 г., а по-късно тя гостува в дома му, възстановявайки се от прекарано лечение.
Розалинд Франклин умира на 16 април 1958 година в Лондон от рак на яйчниците.