Американският биолог Джеймс Дюи Уотсън е роден е на 6 април 1928 година в Чикаго. Той е много надарено дете и още на 15-годишен постъпва в Чикагския университет, който завършва през 1947 г. През 1950 г. защитава дисертация в Университета в Индиана под ръководството на Салвадор Лурия. След защитата на дисертацията си заминава да специализира в Копенхаген при биохимика Херман Калкар, но през 1951 г. се премества в Кавендишката лаборатория на Кеймбридж, където по това време работи Франсис Крик. Между тях двамата се завързва много плодотворно сътрудничество.
Важна роля за откритието им изиграват и рентгеноструктурните кристалографски изследвания на Морис Уилкинс и Розалинд Франклин.. След известен период на лутания и неуспехи (описани увлекателно в книгата на Уотсън "Двойната спирала"), в началото на 1953 г. те представят своя двойно-верижен модел на структурата на ДНК., който след това е потвърден експериментално от много учени. За това откритие Уотсън, Крик и Уилкинс получават Нобелова награда за 1962 година. (Френклин умира през 1958 г.)
През следващите десетилетия Уотсън работи като преподавател в Харвардския университет и Калифорнийския технологичен институт, а от 1968 г. е директор на Лабораторията в Колд Спринг Харбър. От 1988 до 1992 г. е ръководител на проекта ‘Човешки геном’. Според Уотсън е напълно приемливо майките, за чийто неродени бебета генетичен тест докаже, че ще бъдат склонни къ хомосексуализъм, да извършат аборт.
Дж. Уотсън продължава активно да работи като директор на Лабораторията Колд Спринг Харбър.