Немският ботаник и изследовател на Африка Георг Швайнфурт е роден в Рига, тогава в пределите на Руската империя, в семейство на търговец на спиртни напитки. От 1856 до 1862 г. учи в най-реномираните германски университети - Хайделбергския и Мюнхенския, като живо се интересува от пътешествия и ботаника.
През 1864-1866 г. Швайнфурт изследва западното египетско-суданско крайбрежие на Червено море от Кусейр и Суакин. Основната дейност на експедицията се състои в събиране, сортиране и обработване на ботанически екземпляри. През 1868 г. на базата на събрания материал издава първата карта, на която басейна на река Нил е разделен на растителни и географски зони.
През 1869-1870 г., по искане на Берлинската Академия на науките, изследва речната система на река Бахр ел Газал /Бели Нил/. На 5 януари 1869 г. Швайнфурт отплава от Хартум нагоре по Нил и на 22 февруари достига до Мешра-ер-Рек. Изследва реките Тондж и Джур (дясна съставяща на Бахр-ел-Газал) и открива левия приток на Джур – река Вау. От декември 1869 г. до януари 1870 г. изследва областта между реките Тондж и Рол, в т.ч. разположената между тях река Роа (десен приток на Джур).
В края на януари тръгва на юг, преминава през областта на горните течения на реките Тондж и Суе-Джур, в началото на март пресича ниския хълмист вододел между Нил и Конго и навлиза в областта на горното течение на река Бвере (десен приток на Уеле).
На 19 март открива река Уеле, пресича я около устието на левия й приток река Гада и достига до селището Тапили. На обратния път пресича реките Гада и Кибали (Уеле), а в края на май изследва планината Бангензе на вододела между Нил и Конго и открива изворите на река Суе (Джур).
Резултатите от тригодишното пътешествие на Швайнфурт са огромни. Освен, че изяснява речната система на най-големия ляв приток на Нил - Бахр ел Газал и открива вододела Нил-Конго и река Уеле, той за първи път дава сведения за етническия състав на населението на посетените райони. Открива и описва народността азанде и пигмеите ака. През 1874 г. в Лайпциг излиза двутомния му труд "В сърцето на Африка", който веднага е признат като истинско съкровище сред географските съчинения за африканския континент.
През 1873-1874 г. Швайнфурт участва в експедицията на Герхард Ролфс в качеството си на топограф и ботаник. През 1874 г. , по настояване на управителя на Египет посещава Кайро и през 1875 г. основава Египетското географско дружество, най-старото географско дружество в Африка и става негов ръководител до 1888 г. По време на пребиваването си в Египет провежда няколко нови експедиции в страната и на Арабския п-ов. От 1881 г. Швайнфурт изследва флората и релефа на Еритрея и на остров Сокотра и извършва петрографски изследвания в Йемен.
През 1889 г. Швайнфурт окончателно се завръща в Германия и се установява в Берлин.
Умира на 19 август 1925 година.
Автор: Тони
През 1864-1866 г. Швайнфурт изследва западното египетско-суданско крайбрежие на Червено море от Кусейр и Суакин. Основната дейност на експедицията се състои в събиране, сортиране и обработване на ботанически екземпляри. През 1868 г. на базата на събрания материал издава първата карта, на която басейна на река Нил е разделен на растителни и географски зони.
През 1869-1870 г., по искане на Берлинската Академия на науките, изследва речната система на река Бахр ел Газал /Бели Нил/. На 5 януари 1869 г. Швайнфурт отплава от Хартум нагоре по Нил и на 22 февруари достига до Мешра-ер-Рек. Изследва реките Тондж и Джур (дясна съставяща на Бахр-ел-Газал) и открива левия приток на Джур – река Вау. От декември 1869 г. до януари 1870 г. изследва областта между реките Тондж и Рол, в т.ч. разположената между тях река Роа (десен приток на Джур).
В края на януари тръгва на юг, преминава през областта на горните течения на реките Тондж и Суе-Джур, в началото на март пресича ниския хълмист вододел между Нил и Конго и навлиза в областта на горното течение на река Бвере (десен приток на Уеле).
На 19 март открива река Уеле, пресича я около устието на левия й приток река Гада и достига до селището Тапили. На обратния път пресича реките Гада и Кибали (Уеле), а в края на май изследва планината Бангензе на вододела между Нил и Конго и открива изворите на река Суе (Джур).
Резултатите от тригодишното пътешествие на Швайнфурт са огромни. Освен, че изяснява речната система на най-големия ляв приток на Нил - Бахр ел Газал и открива вододела Нил-Конго и река Уеле, той за първи път дава сведения за етническия състав на населението на посетените райони. Открива и описва народността азанде и пигмеите ака. През 1874 г. в Лайпциг излиза двутомния му труд "В сърцето на Африка", който веднага е признат като истинско съкровище сред географските съчинения за африканския континент.
През 1873-1874 г. Швайнфурт участва в експедицията на Герхард Ролфс в качеството си на топограф и ботаник. През 1874 г. , по настояване на управителя на Египет посещава Кайро и през 1875 г. основава Египетското географско дружество, най-старото географско дружество в Африка и става негов ръководител до 1888 г. По време на пребиваването си в Египет провежда няколко нови експедиции в страната и на Арабския п-ов. От 1881 г. Швайнфурт изследва флората и релефа на Еритрея и на остров Сокотра и извършва петрографски изследвания в Йемен.
През 1889 г. Швайнфурт окончателно се завръща в Германия и се установява в Берлин.
Умира на 19 август 1925 година.