Алън Ходжкин

Британският физиолог и биофизик  сър Алън Ходжкин е  един от тримата носители на Нобелова награда на физиология или медицина за 1963 година. Ходжкин получава образованието си в Даунс Скуул, Гришъмс Скуул, Холт и през 1932 година пост

2010-12-20 18:55:09
Алън Ходжкин
Британският физиолог и биофизик  сър Алън Ходжкин е  един от тримата носители на Нобелова награда на физиология или медицина за 1963 година.

Ходжкин получава образованието си в Даунс Скуул, Гришъмс Скуул, Холт и през 1932 година постъпва в  колежаТринити в Кеймбридж, където изучава главно физиологията и функцията на нервните клетки.  През 1936 година той  провежда научни експерименти върху електрическите свойства на нервите под наблюдението на нобеловия лауреат за физиология или медицина за 1922 година, сър Арчибалд Хил.

През 1937-38 година Ходжкин  кара специализация в Океанографския институт в Масачузетс, САЩ, където наблюдава изследвания върху провеждането на нервни импулси  по отличаващите се с гигантските си размери аксони на  сепиите.

Когато през 1938 година се връща в Кейбридж,  той започва работа с Андрю  Хъксли, студент от Тринити. Научният интерес на двамата се фокусира върху  мембранната теория, предложена още  в началото на 20-ти  век от германския физиолог  Юлиус Бернщайн  и  разработват едно от първите приложения на техниката на електрофизиологията.  Теорията на Бернщайн обяснява нервния импулс като акционен потенциал, който неутрализира мембранния потенциал на покой, получен вследствие неравномерното разпределение на йони  от двете страни на  клетъчната мембрана.

С изследванията  на аксоните  на атлантическата сепия чрез микроелектроди, Ходжкин и Хъксли опровергават теорията на Бернщайн, показвайки, че акционният потенциал на дразнене е много по-висок от мембранния потенциал на покой, т.е. не го неутрализира. Те  също демонстрират, че при покой вътрешната повърхност на мембраната е отрицателно заредена, а външната — положително.

По време на Втората световна война двамата учени са принудени да спрат научните си занимания, а  Ходжкин се записва доброволец за авиационна медицина във Фарнбъроу, впоследствие преместен в звеното за телекомуникационни изследвания, където участва в разработката на сантиметров радар.

След края на войната Ходжкин и Хъксли се завръщат към изследванията си и формират хипотезата, че мембранния потенциал на покой се дължи на нееднаквата проницаемост на клетъчната нервна мембрана към различните йони и на променящата й се пропускливост при дразнение.

През 1952 година двамата предлагат математически модел  на мембранната си теория, известен като модел на Ходжкин-Хъксли. Единадесет години по-късно Алън Ходжкин, Андрю Хъксли и  Джон Екълс  си поделят Нобелова награда за „техните открития относно йонните механизми, включени във възбуждението и инхибирането в периферните и централни части на клетъчната мембрана на неврона.“ Откритията на Ходжкин и Хъксли ги навеждат на хипотезата за Йонни канали, която бива доказана няколко десетилетия по-късно. Потвърждението на йонните канали в клетките и доказателството за тяхното присъствие в клетъчната мембрана носи Нобелова награда през 1991 година на Ервин Неер и Берт Закман.

През 1970-71 година Ходжкин е професор по биофизика, а в периода 1978–1984 оглавява колежа Тринити. Член е на Американската академия за хуманитарни и естествени науки, научните академии на Дания, Индия, СССР, както и на Британското кралско научно дружество, което председателства от 1970 до 1975 година. Получава рицарска  титла през 1972 година и орден за граждански заслуги през 1973 година.
Автор: Тони

ОЩЕ ЗА...

КОМЕНТАРИ

Влез или се регистрирай за да пишеш...

Вход и регистрация

ЛЮБОПИТНО

 
Нагоре
Към пълната версия