Американският бактериолог и генетик, Алфред Хърши, е нобелов лауреат за 1969 година. Роден е на 4 декември 1908 година в Оуосо, Мичиган. Получава бакалавърска степен по химия от Мичиганския щатски университет през 1930 г. и докторска степен по бактериология през 1934 г. Скоро след атова, той заема позиция в Департамента по бактериология във Вашингтонския университет в Сейнт Луис.
Хърши започва да провежда експерименти с бактериофаги заедно с американския учен от италиански произход Салвадор Лурия и германския учен Макс Делбрюк.
През 1950 г. той се мести в Колд Спринг Харбър, Ню Йорк, за да се присъедини към Департамента по генетика в Института „Карнеги“. Там, през 1952 г., съвместно с Марта Чейз, Хърши провежда известния експеримент Хърши-Чейз, с който получават нови доказателства за наследствената роля на ДНК.
Алфред Хърши става директор на Института „Карнеги“ през 1962 г. и през 1969 г. е удостоен Нобелова награда за физиология или медицина, която споделя с Лурия и Делбрюк, за съвместните им открития, свързани с репликацията на вирусите и техните генетични структури.
Хърши умира на 22 май 1997 година.
Автор: Тони
Хърши започва да провежда експерименти с бактериофаги заедно с американския учен от италиански произход Салвадор Лурия и германския учен Макс Делбрюк.
През 1950 г. той се мести в Колд Спринг Харбър, Ню Йорк, за да се присъедини към Департамента по генетика в Института „Карнеги“. Там, през 1952 г., съвместно с Марта Чейз, Хърши провежда известния експеримент Хърши-Чейз, с който получават нови доказателства за наследствената роля на ДНК.
Алфред Хърши става директор на Института „Карнеги“ през 1962 г. и през 1969 г. е удостоен Нобелова награда за физиология или медицина, която споделя с Лурия и Делбрюк, за съвместните им открития, свързани с репликацията на вирусите и техните генетични структури.
Хърши умира на 22 май 1997 година.