Стамен Григоров е български биолог и лекар.Той е първият учен, описал бактерията Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus, един от микроорганизмите, предизвикващи образуването на киселото мляко.
Стамен Григоров е роден в село Студен извор, Трънско през на 27.11 1878 година. Завършва гимназия в София. Следва естествени науки в Монпелие , а после медицина в Женева. Тогава там преподава бактериология известният професор Леон Масол. Той оценява ерудицията на младия българин и го насочва в научните му занимания, осигурява му достъп до модерни лаборатории, в които да изследва киселото мляко, изпращано от съпругата му Даринка от България.
През 1905 г. д-р Стамен Григоров за пръв път описва млечнокиселия микроорганизъм, който предизвиква ферментацията, необходима за получаване на българско кисело мляко. Оригиналната библиография на първооткривателската публикация е: Grigoroff, Stamen, Étude sur une lait fermenté comestible. Le “Kissélo mléko” de Bulgarie. Revue Médicale de la Suisse Romande. Genéve. Georg&G., Libraires-Éditeurs. Librairie de L’Université. 1905.
В нея той описва българската млечнокисела пръчица като „Бацил А“. По-късно микроорганизмът е наречен „Лактобацилус булгарикус”, в чест на родината на неговия първооткривател. Днес официалното име на този микроорганизъм е „Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905“.
Публикацията в престижното швейцарско медицинско списание „Revue Medicale de la Suisse Romande“ заслужено предизвиква интереса на целия световен научен елит. Д-р Стамен Григоров докладва своите резултати в Пастьоровия институт по микробиология, в Париж. Ръководството на института възлага на бъдещия лауреат на Нобелова награда за медицина и физиология, Иля Мечников , да потвърди докладваните данни. Иля Мечников потвърждава резултатите на д-р Григоров и въз основа на тях изгражда своята теория за стареенето.
На д-р Стамен Григоров са предложени редица престижни постове - професор в Женевския университет, директор на Пастьоровия институт в Сао Паоло и други. Той аче оботказва и в края на 1905 година се връща в своето отечество. Започва работа, като околийски лекар и управител на болницата в Трън - днес тя носи неговото име. След завръщането си, започва изследвания за създаване на противотуберкулозна ваксина. Негова статия по темата излиза на 29 декември 1906 година в парижкото списание „La presse medicale“.
През Балканската война д-р Григоров заминава на фронта, където е военен лекар. В края на войната е демобилизиран и се завръща към предишната си работа в Трън. По време на Междусъюзническата война в битката на Калиманско поле е ранен неговият брат - Христо Григоров. Въпреки усилията на Стамен, брат му умира на на 32 години от раните си.
През Първата световна война , д-р Григоров отново е военен лекар на фронта. В Петричко той се бори с избухналата холерна епидемия . Награден е с “Орден за храброс” и златен медал “Червен кръст”.
В периода 1922-24 година д-р Григоров изпробва противотуберкулозната си ваксина в клиниката на проф. Парашкев Стоянов в Александровска болница. По-късно той работи във Велико Търново, Горна Оряховица, Провадия и Варна.
След 1935 година д-р Григоров продължава туберколозните си изследвания в Италия. Завръща се в България през 1944 година, а работата му в Италия е продължена от сина му д-р Александър Григоров.
Д-р Стамен Григоров умира на 27 октомври 1945 година в София.
Автор: Тони
Стамен Григоров е роден в село Студен извор, Трънско през на 27.11 1878 година. Завършва гимназия в София. Следва естествени науки в Монпелие , а после медицина в Женева. Тогава там преподава бактериология известният професор Леон Масол. Той оценява ерудицията на младия българин и го насочва в научните му занимания, осигурява му достъп до модерни лаборатории, в които да изследва киселото мляко, изпращано от съпругата му Даринка от България.
През 1905 г. д-р Стамен Григоров за пръв път описва млечнокиселия микроорганизъм, който предизвиква ферментацията, необходима за получаване на българско кисело мляко. Оригиналната библиография на първооткривателската публикация е: Grigoroff, Stamen, Étude sur une lait fermenté comestible. Le “Kissélo mléko” de Bulgarie. Revue Médicale de la Suisse Romande. Genéve. Georg&G., Libraires-Éditeurs. Librairie de L’Université. 1905.
В нея той описва българската млечнокисела пръчица като „Бацил А“. По-късно микроорганизмът е наречен „Лактобацилус булгарикус”, в чест на родината на неговия първооткривател. Днес официалното име на този микроорганизъм е „Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905“.
Публикацията в престижното швейцарско медицинско списание „Revue Medicale de la Suisse Romande“ заслужено предизвиква интереса на целия световен научен елит. Д-р Стамен Григоров докладва своите резултати в Пастьоровия институт по микробиология, в Париж. Ръководството на института възлага на бъдещия лауреат на Нобелова награда за медицина и физиология, Иля Мечников , да потвърди докладваните данни. Иля Мечников потвърждава резултатите на д-р Григоров и въз основа на тях изгражда своята теория за стареенето.
На д-р Стамен Григоров са предложени редица престижни постове - професор в Женевския университет, директор на Пастьоровия институт в Сао Паоло и други. Той аче оботказва и в края на 1905 година се връща в своето отечество. Започва работа, като околийски лекар и управител на болницата в Трън - днес тя носи неговото име. След завръщането си, започва изследвания за създаване на противотуберкулозна ваксина. Негова статия по темата излиза на 29 декември 1906 година в парижкото списание „La presse medicale“.
През Балканската война д-р Григоров заминава на фронта, където е военен лекар. В края на войната е демобилизиран и се завръща към предишната си работа в Трън. По време на Междусъюзническата война в битката на Калиманско поле е ранен неговият брат - Христо Григоров. Въпреки усилията на Стамен, брат му умира на на 32 години от раните си.
През Първата световна война , д-р Григоров отново е военен лекар на фронта. В Петричко той се бори с избухналата холерна епидемия . Награден е с “Орден за храброс” и златен медал “Червен кръст”.
В периода 1922-24 година д-р Григоров изпробва противотуберкулозната си ваксина в клиниката на проф. Парашкев Стоянов в Александровска болница. По-късно той работи във Велико Търново, Горна Оряховица, Провадия и Варна.
След 1935 година д-р Григоров продължава туберколозните си изследвания в Италия. Завръща се в България през 1944 година, а работата му в Италия е продължена от сина му д-р Александър Григоров.
Д-р Стамен Григоров умира на 27 октомври 1945 година в София.