Ото Варбург е немски биохимик , носител на Нобелова награда за физиология или медицина през 1931 година. Варбург е един от водещите цитолози на 20 век.
Ото Варбург е роден във Фрайбург на 8 октомври 1883 година , в семейството на интелектуалци - баща му е професор по физика и музикант, а в приятелското му обкръжение влизат учени като физиците Макс Планк, Алберт Айнщайн и още много други учени, музиканти и артисти.
През 1906 г. Варбург завършва химия в Берлинския университет и продължава с второ висше образование по медицина в университета в Хайделберг.
През 1913 г. постъпва в Института по биология „Кайзер Вилхелм“ (днес Институт по физиология “Макс Планк”), където завежда лаборатория, а пет години по-късно става професор. Научните интереси на Варбург са в областта на фотосинтезата, клетъчното дишане и обмяната на въглехидраатите.
От 1923 до 1925 година Варбург изучава обмяната на туморните тъкани, като открива, че характерен неин признак е интензивната аеробна гликолиза. Установява също, че туморните клетки могат да живеят и да се развиват и при отсъствието на кислород.
За приноса си в тази област през 1926 г. Варбург е предложен за Нобелова награда за физиология или медицина, но тогава я получава Йоханес Фибигер. Варбург получава този приз пет години по-късно, когато е номиниран за откритията си свързани с дихателните ензими.
Изследванията на Варбург върху ензимите продължават още по-усилено след Нобеловата награда. През 1932 г. той изолира и получава в кристален вид общо девет ензима, участващи в метаболизма на гликолизата, два коензима, както и серия „жълти“ ензими - флавопротеини, с което изяснява коензимната функция на витамините .
По време на Втората световна война Варбург остава в Германия, въпреки еврейския си произход и продължава да изучава биохимичните процеси, настъпващи при гликолиза и ферментация. След края на войната той събира и отпечатва резултатите си.
Ото Варбург умира 1 август 1970 година, на 87-годишна възраст, от белодробна емболия.
Автор: Тони
Ото Варбург е роден във Фрайбург на 8 октомври 1883 година , в семейството на интелектуалци - баща му е професор по физика и музикант, а в приятелското му обкръжение влизат учени като физиците Макс Планк, Алберт Айнщайн и още много други учени, музиканти и артисти.
През 1906 г. Варбург завършва химия в Берлинския университет и продължава с второ висше образование по медицина в университета в Хайделберг.
През 1913 г. постъпва в Института по биология „Кайзер Вилхелм“ (днес Институт по физиология “Макс Планк”), където завежда лаборатория, а пет години по-късно става професор. Научните интереси на Варбург са в областта на фотосинтезата, клетъчното дишане и обмяната на въглехидраатите.
От 1923 до 1925 година Варбург изучава обмяната на туморните тъкани, като открива, че характерен неин признак е интензивната аеробна гликолиза. Установява също, че туморните клетки могат да живеят и да се развиват и при отсъствието на кислород.
За приноса си в тази област през 1926 г. Варбург е предложен за Нобелова награда за физиология или медицина, но тогава я получава Йоханес Фибигер. Варбург получава този приз пет години по-късно, когато е номиниран за откритията си свързани с дихателните ензими.
Изследванията на Варбург върху ензимите продължават още по-усилено след Нобеловата награда. През 1932 г. той изолира и получава в кристален вид общо девет ензима, участващи в метаболизма на гликолизата, два коензима, както и серия „жълти“ ензими - флавопротеини, с което изяснява коензимната функция на витамините .
По време на Втората световна война Варбург остава в Германия, въпреки еврейския си произход и продължава да изучава биохимичните процеси, настъпващи при гликолиза и ферментация. След края на войната той събира и отпечатва резултатите си.
Ото Варбург умира 1 август 1970 година, на 87-годишна възраст, от белодробна емболия.