Коалата е много сладко австралийско животинче, което за съжаление не можем да видим в зоологическите градини у нас. Виждали сме я на филм или на снимка.
Единствената храна на ‘плюшеното’ животинче са листата на евкалиптовите дървета. За един ден коалата поглъща толкова много отрова, от която биха могли за секунди да умрат петдесет души. За симпатичната животинка обаче, отровата си е истинско угощение. От 600 вида дървета, коалата си избира 35 от най-отровните, които съдържат циановодородна киселина, т.е. цианкалий.
Според специалистите, в тялото си коалата има перфектно устройство за обезвреждане на отровите. Много често обаче, се случва така, че коалите умират от глад с пълни коремчета и заобиколени от изобилие на евкалиптови листа. Защо ли?
Торбестата мечка, както е научното име на коалата, е дълга около 78 см и тежи около 9 кг. Тя изяжда дневно 1,25 кг листа. При това ги избира не по концентрацията на съдържащата се в тях отрова, а по белтъчното им съдържание. Но в Австралия има много периоди на засушаване, когато по дърветата не растат млади листа. Старите са повече дървесинни и накрая се превръщат в съвършено несмилаема целулоза. И за да не умре от глад, коалата се тъпче с все по-големи количества листа, за да си осигури нужните белтъчини. Когато обаче засушаването е много продължително, поетото количество храна надхвърля способността на стомаха да я поеме. И симпатичното мече умира от ... преяждане. Това е и причината, поради която коалата не може да се види в нито една европейска зоологическа градина - невъзможността да й се осигури по всяко време на годината прясна листна маса.
Преди 30 години, в зоологическата градина в Неапол се опитали да отглеждат коала - в Южна Италия също растат евкалиптови дървета, но те били неподходящи за мечето.
Досега само в зоологическата градина в Сан Диего в САЩ са успели да засадят истински отровна растителност и отглеждат няколко коали.
В Австралия съществува и бяла коала. Това всъщост са мечета, които поради грешка в гена се раждат албиноси. В дивата природа обаче, на тях им е по-трудно, отколкото на другите, защото се открояват отдалеч в клоните и могат да бъдат изядени от неприятел.
Автор: Албена Иванова
Единствената храна на ‘плюшеното’ животинче са листата на евкалиптовите дървета. За един ден коалата поглъща толкова много отрова, от която биха могли за секунди да умрат петдесет души. За симпатичната животинка обаче, отровата си е истинско угощение. От 600 вида дървета, коалата си избира 35 от най-отровните, които съдържат циановодородна киселина, т.е. цианкалий.
Според специалистите, в тялото си коалата има перфектно устройство за обезвреждане на отровите. Много често обаче, се случва така, че коалите умират от глад с пълни коремчета и заобиколени от изобилие на евкалиптови листа. Защо ли?
Торбестата мечка, както е научното име на коалата, е дълга около 78 см и тежи около 9 кг. Тя изяжда дневно 1,25 кг листа. При това ги избира не по концентрацията на съдържащата се в тях отрова, а по белтъчното им съдържание. Но в Австралия има много периоди на засушаване, когато по дърветата не растат млади листа. Старите са повече дървесинни и накрая се превръщат в съвършено несмилаема целулоза. И за да не умре от глад, коалата се тъпче с все по-големи количества листа, за да си осигури нужните белтъчини. Когато обаче засушаването е много продължително, поетото количество храна надхвърля способността на стомаха да я поеме. И симпатичното мече умира от ... преяждане. Това е и причината, поради която коалата не може да се види в нито една европейска зоологическа градина - невъзможността да й се осигури по всяко време на годината прясна листна маса.
Преди 30 години, в зоологическата градина в Неапол се опитали да отглеждат коала - в Южна Италия също растат евкалиптови дървета, но те били неподходящи за мечето.
Досега само в зоологическата градина в Сан Диего в САЩ са успели да засадят истински отровна растителност и отглеждат няколко коали.
В Австралия съществува и бяла коала. Това всъщост са мечета, които поради грешка в гена се раждат албиноси. В дивата природа обаче, на тях им е по-трудно, отколкото на другите, защото се открояват отдалеч в клоните и могат да бъдат изядени от неприятел.