Човешкият организъм е цялостна система. Състои се от клетки, тъкани, органи и системи. Органите имат определена форма, устройство и функция. Сърцето, белите дробове, стомахът, мозъкът, са важна част от човешкия организъм. Всеки орган е обособена единица и в същото време е неделима част от целиа организъм. В устройството на органите участват различни тъкани, но обикновено една е основна и характерна за дадения орган. В устройството на мускулите участват мускулна, съединителна, нервна тъкан, но мускулната е основна. Основната функция на мускула е  способността му да се съкращава.
 
Независимо от устройството на органите, който изпълняват еднаква функция в организма, образуват система.
Така органите, свързани с движението – кости, стави и мускули, се обединяват в двигателна система: носът, гръклянът, дихателната тръба и белите дробове – в дихателната система и т.н.
 
Тялото ни е изградено от различни системи: двигателна, храносмилателна, сърдечно-съдова, дихателна, отделителна, полова и нервна. Всички системи са част от цялостния организъм, намират се във взаимна връзка и в една или в друга степен обуславят неговата цялост.
 
Нервната система обединява и направлява дейността на всички органи и системи на целия организъм. Освен чрез нервната система единството на организма се осъществява е чрез химичните вещества, които се намират в кръвта и в лимфата. Това са хормоните, които се произвеждат от жлезите с вътрешна секреция, и други химични вещества.
 
Външната жизнена среда е  безкрайно променлива. Характерна особеност за функциите на човешкия организъм е, че чрез тях организмът се приспособява към тези промени. Това ще рече, че чрез функциите на различните органи и системи се запазва постоянството на вътрешната среда, независимо от променящите се външни условия. Приспособяването на човешкия организъм към променящите се външни условия и запазването на неговото постоянство се нарича хомеостаза.
Автор: Александър Ненов