Към автотрофните растения принадлежат някои бактерии, които живеят на тъмно и не съдържат хлорофил – нитрифициращи, безцветни серни, железни, водородни. Те синтезират органични вещества от въглероден диоксид, вода и соли. За тази синтеза използват не слънчевата енергия, а химична енергия, която се получава при окисляване на неорганични вещества. Този процес носи името хемосинтеза.
 
Нитрифициращите бактерии окисляват амоняка и се развиват там, където се образува амоняк от гниене на органични остатъци – в почвата, блатата, моретата и там, където има достъп до кислород. От нитрифициращите бактерии са се образували залежите от селитра в Чили.
 
Серните бактерии окисляват сероводорода, който се съдържа в почвата и в някои изворни и блатисти води. Серните бактерии окисляват сероводорода до сярна киселина, а от последната се образуват сулфати. От дейността на тези бактерии са се образували гипсовите залежи.
 
Железни бактерии окисляват железния карбонат и използват отделената енергия. Образува се „блатна руда” (лимонит) в голямо количество в езера и блата.
 
Хемосинтезата има малко значение като източник на създаване на органични вещества. Чрез нея се изграждат само 1% от веществата, получени чрез фотосинтеза. Хемосинтезиращите бактерии имат обаче голямо значение за кръговрата на веществата в природата и за обогатяване почвата с ценни вещества -  нитрати, сулфати и други.
 
Хемосинтезата е възникнала в геологичното минало почти едновременно с фотосинтезата. Последната се оказала обаче по-изгодна за организмите, защото при нея се използва изобилна слънчева енергия.
Автор: Александър Ненов