Кучето Динго (лат. canis dingo) е бозайник и хищник. Той е страхотен ловец и много рядко не успява да хване плячката си. На дължина Австралийското куче Динго е около 150 сантиметра, но има и случаи с регистрирани динго-та, които са достигали дори 180 сантиметра. Опашката му е дълга около 35 сантиметра и това му дава възможност да прави много остри завои.
Това животно е от двойствен род, Куче и Лисица. Не е застрашен от изчезване, но броят му е намалял драстично преди 20 години. Мерки са взети на време, които са предотвратили намаляването на популацията.
Тези животни са прародители на нашите домашни кучета, поне на голям брой видове. Обитават предимно Австралия от много хиляди години насам. Не е ясно точно колко броя индивида има и много рядко може да се види на друго място на планетата.
По анатомия и поведение кучетата Динго се различават много малко от домашните кучета, произлезли от този вид. Проблемът е обаче запазването на чистия вид Динго. Причината, е че много от тези диви кучета се смесват с бездомни други, изоставени кучета и така видът се изменя с времето. Кучетата от рода Динго живеят винаги на големи групи, а когато ловуват, се събират по няколко за гарантиран успех при хващане на плячка. Тези кучета тичат със скорост от 25 до 35 км в час, а по-зрелите мъжки могат да достигнат и 45 километра в час.
Кучетата Динго се хранят предимно с кенгурута, но след различни намеси и построяване на домове по местообитанията им, кучетата са започнали да ловуват и лесна плячка като пилета, кози, овце, дори крави.
Козината им е къса и пухкава. Тя ги изолира от жегата в летните дни, а през студените дни, пази топло. Размножителният период е веднъж годишно. Мъжките имат слабо развитие на спермата през лятото и затова размножаването става през по хладните месеци. Женската се разгонва 2 пъти в годината, но само веднъж може да забременее. Бременността продължава около 60-70 дни и може да се родят от 1 до 10 малки. По-често са не повече от 5. Забелязано е, че винаги мъжките малки са повече от женските. Периодът, в който се разждат е от май до август в зависимост кога е разгонена женстата и кога е оплодена.
Тези животни са много работни кучета и често хората ги опитомяват и ползват за контрол на стада или пазачи на дворове. Кучето е много лесно за дресиране и много умно. Не се храни с хляб или подобни продукти. Дори да се опитоми, трябва да се отглежда с месо.
Автор: Александър Ненов
Това животно е от двойствен род, Куче и Лисица. Не е застрашен от изчезване, но броят му е намалял драстично преди 20 години. Мерки са взети на време, които са предотвратили намаляването на популацията.
Тези животни са прародители на нашите домашни кучета, поне на голям брой видове. Обитават предимно Австралия от много хиляди години насам. Не е ясно точно колко броя индивида има и много рядко може да се види на друго място на планетата.
По анатомия и поведение кучетата Динго се различават много малко от домашните кучета, произлезли от този вид. Проблемът е обаче запазването на чистия вид Динго. Причината, е че много от тези диви кучета се смесват с бездомни други, изоставени кучета и така видът се изменя с времето. Кучетата от рода Динго живеят винаги на големи групи, а когато ловуват, се събират по няколко за гарантиран успех при хващане на плячка. Тези кучета тичат със скорост от 25 до 35 км в час, а по-зрелите мъжки могат да достигнат и 45 километра в час.
Кучетата Динго се хранят предимно с кенгурута, но след различни намеси и построяване на домове по местообитанията им, кучетата са започнали да ловуват и лесна плячка като пилета, кози, овце, дори крави.
Козината им е къса и пухкава. Тя ги изолира от жегата в летните дни, а през студените дни, пази топло. Размножителният период е веднъж годишно. Мъжките имат слабо развитие на спермата през лятото и затова размножаването става през по хладните месеци. Женската се разгонва 2 пъти в годината, но само веднъж може да забременее. Бременността продължава около 60-70 дни и може да се родят от 1 до 10 малки. По-често са не повече от 5. Забелязано е, че винаги мъжките малки са повече от женските. Периодът, в който се разждат е от май до август в зависимост кога е разгонена женстата и кога е оплодена.
Тези животни са много работни кучета и често хората ги опитомяват и ползват за контрол на стада или пазачи на дворове. Кучето е много лесно за дресиране и много умно. Не се храни с хляб или подобни продукти. Дори да се опитоми, трябва да се отглежда с месо.