Тасманийският дявол (Sarcophilus laniarius) е хищно торбесто животно от Разред Двуутробни Бозайници. Живее в гори в Тасмания (австралийски остров на границата между Тихи океан и Индийски океан). Тези животни се хранят с птици, малки животни и влечуги. Козината им е черна с тук там бели петна. Техните силни челюсти лесно трошат кости.
Тасманийският дявол е най-голямото двуутробно-хищник. Преди време са обитавали цяла Австралия, но сега ги има само на Тасмания. Предполага се, че са изместени от районите си от дивото куче Динго. Териториите, които обитават тасманийските дяволи са по целия остров и предпочитат гористи местности. Живеят предимно в населени места, близо до горските граници. Приличат на средно голямо куче, а ходилата им са подобни на кучешкия вид. Те тичат с около 13 км/ч и могат дълго време да поддържат темпо. Ловуват през нощта и правят бърлоги през деня. Името им идва от тяхното крещене докато се хранят. То е проглушително и през нощта доста страховито.
Тези животни се хранят предимно с мърша, която намират. Това е полезно за нас, защото разчистват гниещи трупове. Също така могат да ловуват птици, влечуги и други малки животинки. Когато храната е оскъдна, тасманийските дяволи си имат таен запас с енергия, която се складира под формата на мазнина в опашката и могат да карат дни без храна.
Размножаването е през март месец. Женската ражда след няколко седмици към 2-4 малки като бременността е приблизително 21 дни. След като се родят, новородените се настаняват в джобчето на майка си и сучат мляко от там. Малките престояват 16 седмици и след като станат прекалено големи, за да се поберат, майката ги спира от млякото и ги мести в гнездо. Там малките стоят още 16 седмици. Когато минат около 40 седмици, тасманийчетата остават сами и майката ги оставя в гнездото.
Тасманийският дявол е класифициран като почти застрашен вид. Тези животни са напълно защитени от закона и техният лов, който е незаконен през цялата година, се наказва солено. Сериозен проблем под формата на заболяване, наречено Тасманийски лицев тумор, убива много от младите популации на Дявола. Болестта е започнала към средата на 1990 година. Учени се борят, заедно с ветеринари, за да намерят лек за тази болест. През това време се намират здрави двойки, които се изолират, за да не се разболеят. След като излекуват болестта, тези прибрани от природата животни, ще се пуснат обратно.
Автор: Александър Ненов
Тасманийският дявол е най-голямото двуутробно-хищник. Преди време са обитавали цяла Австралия, но сега ги има само на Тасмания. Предполага се, че са изместени от районите си от дивото куче Динго. Териториите, които обитават тасманийските дяволи са по целия остров и предпочитат гористи местности. Живеят предимно в населени места, близо до горските граници. Приличат на средно голямо куче, а ходилата им са подобни на кучешкия вид. Те тичат с около 13 км/ч и могат дълго време да поддържат темпо. Ловуват през нощта и правят бърлоги през деня. Името им идва от тяхното крещене докато се хранят. То е проглушително и през нощта доста страховито.
Тези животни се хранят предимно с мърша, която намират. Това е полезно за нас, защото разчистват гниещи трупове. Също така могат да ловуват птици, влечуги и други малки животинки. Когато храната е оскъдна, тасманийските дяволи си имат таен запас с енергия, която се складира под формата на мазнина в опашката и могат да карат дни без храна.
Размножаването е през март месец. Женската ражда след няколко седмици към 2-4 малки като бременността е приблизително 21 дни. След като се родят, новородените се настаняват в джобчето на майка си и сучат мляко от там. Малките престояват 16 седмици и след като станат прекалено големи, за да се поберат, майката ги спира от млякото и ги мести в гнездо. Там малките стоят още 16 седмици. Когато минат около 40 седмици, тасманийчетата остават сами и майката ги оставя в гнездото.
Тасманийският дявол е класифициран като почти застрашен вид. Тези животни са напълно защитени от закона и техният лов, който е незаконен през цялата година, се наказва солено. Сериозен проблем под формата на заболяване, наречено Тасманийски лицев тумор, убива много от младите популации на Дявола. Болестта е започнала към средата на 1990 година. Учени се борят, заедно с ветеринари, за да намерят лек за тази болест. През това време се намират здрави двойки, които се изолират, за да не се разболеят. След като излекуват болестта, тези прибрани от природата животни, ще се пуснат обратно.