Тасманийски вълк

В Австралия има най-различни чудати животинки. Много от тях са такива, че само като ги погледнеш и се разбира, че са от този континент. Животни като колалата, кенгуруто и птицечовката са само част от богата природа на тези земи. Има едно животинче, з

В Австралия има най-различни чудати животинки. Много от тях са такива, че само като ги погледнеш и се разбира, че са от този континент. Животни като колалата, кенгуруто и птицечовката са само част от богата природа на тези земи. Има едно животинче, за което малко хора са чували - Тасманийският вълк- Thylacinus cynocephalus (Тасманийски тигър).

Това животно се нарича с двете имена, тъй като прилича и на вълк, и на тихър. Има окраска на тигър, но тяло и глава на вълк. Всъщност то е двуутробно животно като кенгуруто и коалата. Тасманийският вълк може да порасне около 1 метър, понякога и повече. Тялото му прилича много на вълк, но опашката е типична за кенгуру. Дължината й е около половината тяло на тасманийския вълк. Височината на това животно е около 60 сантиметра и варира с няколко сантиметра. Цветът е малко странен, започва от жълто към кафеникаво с черни ивици към опашката, а към главата преминава към сиво. Тасманийският вълк има от 13 до 19 черни линии като на тигър по тялото. Теглото му стига горе долу 30 килограма.

За жалост това животно е било избито почти изцяло от бракониери през 1900 година. Последният индивид, за който се знае, е умрял на 9 Август 1931 година в Лондонски зоопарк. Това животно е заличено от Земята поради вина на хората, защото е избивано без причина. Днес някои казват, че виждат тези видове на някои места в Австралия, но за съжаление само на снимка. Хората по света могат да го видтят единствено в YouTube, но не и наживо.

Други интересни неща за това прекрасно животно,  по думи на хора, които са живеели тогава, както и на техни внуци, които разказват е, че тасманийските тигри са били много кротки и неагресивни. Друго е, че са се хранили предимно с месо, но много от тях и с плодове. По сведения се знае, че са могли да тичат с около 30-40 км/ч. Голямата им уста и големият ъгъл на отваряне, са били големи предимства за тях в лова.

 За размножаването се знае много малко, единствено е сигурно, че женските са били с по-бледа окраска и с леко по-издължени очи. Много биолози се опитват да открият животното и да възстановят популацията му, но от 65 години на сам не е имало особен резултат за жалост. Автор: Александър Ненов