Звездоносна къртица

Звездоносната къртица с латинското име Condylura cristata обитава Северна Америка, в мокрите ниски места на Източна Канада, Североизточните САЩ, Атлантическото крайбрежия и Грузия. Това животно е единственият представител на Рода Condylura. Звезд

Звездоносната къртица с латинското име Condylura cristata обитава Северна Америка, в мокрите ниски места на Източна Канада, Североизточните САЩ, Атлантическото крайбрежия и Грузия. Това животно е единственият представител на Рода Condylura.

Звездоносната къртица най-лесно може да се разпознае по единадесетте месести придатъци около големия й нос, които служат са перфектното й обоняние и притежават около 25 000 сензора-рецептори, наречени още органи на Еймер.

Къртицата обитава ниски мокри места и се храни с малки безгръбначни, водни насекоми, червеи и мекотели. Това животно е много добър плувец. Може да стига до дъната на потоци и езера, и от там да си търси храна. Както й други къртици, така и звездоносната си прави плитки повърхностни тунели, за да си събира храна. Често тези дупки се намират под водата. Този бозайник е активен денем и нощем, включително и през зимата. Тогава си прави тунелите в снега и плува под покритите с лед водни пространства. Малко се знае за социалното поведение на звездоносната къртица, но се смята ,че живее на колонии.

Това животно е покрито с дебела тъмнокафява козина, която не пропуска вода. Има много големи крака, приспособени добре за ровене и дълга, дебела опашка.
Интересното е, че опашката се смята за резерв на мазнини за пролетния период на размножаване. На дължина възрастните звездоносни къртици достигат около 15-20 см., тежат около 55 кг. и притежават по 44 броя зъби. Най-голямата им отличителна черта  са подвижните розови пипала, намиращи се на края на носа им, откъдето и получават това име. Тези приспособления им служат за по-лесното установяване на храната чрез докосване. Звездоносните къртици се чифтосват  през късната зима или рано на пролет.

Обикновено женските раждат по едно малко, но има случаи, в които раждат и по 4-5 през пролетта или през късното лято. Ако първото бебе е неуспешно или почине, женските пак се опитват да се чифтосат, за да си родят второ. Обикновено новороденото е около 5см. дълго, без козина и тежи някъде 1,5 кг. Очите, ушите и „звездите” им при раждането не за използваеми, докато малките не навършат 14 дни. Вече на 30-тия ден стават абсолютно независими. Когато минат 10 месеца стават вече зрели звездоносни къртици, готови за потомство. Автор: Александър Ненов