Името, с което е по-известен овцебикът (Ovibus moschatus), е Омингмак. Думата означава "животното с кожа като брада". Невероятно здравата кожа на този чифтокопитен бозайник, се ползва от племената на север за много неща.
На височина овцебикът може да достигне до 240 см. Теглото му варира. Мъжките са много тежки, около 400 кг, а женските около 180-250. Ако са добре охранени, могат и да достигнат 650 кг. Техните крака са широки, за да не потъват в снега. Козината и големите дебели рога, както и голямата глава, правят това животно да излежда по-голямо, от колко е всъщност.
Тези животни имат кафеникава козина, която е много дълга и гъста. Кухините в косъма помагат да не се мокри и запазват топлината на тялото. Овцебиковете са социални животни и живеят на стада от 10-20 броя. Ако няколко стада се съберат, което става редовно, стигат до около 70 броя индивиди. През зимата стадата са смесени, а през периода на размножаване, в средата на август, мъжките водят битки и малките обикновено се отделят от стадото.
Тези бозайници се размножават за около месец, а бременността трае приблизително 9 месеца. Женската ражда едно добре развито теленце. След около само 7 дни, то започва да се храни, но остава под грижите на майка си за около 10-12 месеца. Женските достигат зрялост на 2 години, а мъжките чак след 5 години.
За да се защитят от хищници, овцебиковете заемат много страховита поза, леко приклякат и се подготвят за удар с рога. Когато застанат в тази поза, животните са лесна мишена за бракониерите, които ги прострелват по лесно.
След като са се взели мерки за опазването популацията на тези животни, броят им е достигнал 125 хиляди екземпляра, а преди това са били само 40 хиляди. Видът още фигурира в Червения списък на застрашените видове.
Териториите, които този овцебик обитава, са предимно Северните тундри на остров Нунивак и Аляска. Също обитава северна Канада и Гренландия. Тези животни се хранят с много видове растения, но предпочитат меки клонки на храсти и млади треви. Те могат да тичат с около 30 км/ч и са трудни за спиране заради тежестта им и много добрият баланс на тялото. Поради тази причина много хищници не нападат овцебика.
Има много случаи на намерени мечки Гризли, които са били с прободни рани. Установило се, че повечето пъти, когато Гризли атакува този овцебик, той се групира с други от неговото стадо около нападателя и го удрят силно с рогата си.
Хората от Аляска обикновено ловят тези животни с цел кожата им. От нея те правят здрави палатки, дрехи, завивки, килими и прочее. На температура -40 градуса Целзии, ако човек влезе в палатка, направена от кожата и козината на животното, ще почувства доста топлина. Козината не пропуска дори малко влага или студ. Тя е около 1 до 3 см дебела и е много здрава.
Автор: Александър Ненов
На височина овцебикът може да достигне до 240 см. Теглото му варира. Мъжките са много тежки, около 400 кг, а женските около 180-250. Ако са добре охранени, могат и да достигнат 650 кг. Техните крака са широки, за да не потъват в снега. Козината и големите дебели рога, както и голямата глава, правят това животно да излежда по-голямо, от колко е всъщност.
Тези животни имат кафеникава козина, която е много дълга и гъста. Кухините в косъма помагат да не се мокри и запазват топлината на тялото. Овцебиковете са социални животни и живеят на стада от 10-20 броя. Ако няколко стада се съберат, което става редовно, стигат до около 70 броя индивиди. През зимата стадата са смесени, а през периода на размножаване, в средата на август, мъжките водят битки и малките обикновено се отделят от стадото.
Тези бозайници се размножават за около месец, а бременността трае приблизително 9 месеца. Женската ражда едно добре развито теленце. След около само 7 дни, то започва да се храни, но остава под грижите на майка си за около 10-12 месеца. Женските достигат зрялост на 2 години, а мъжките чак след 5 години.
За да се защитят от хищници, овцебиковете заемат много страховита поза, леко приклякат и се подготвят за удар с рога. Когато застанат в тази поза, животните са лесна мишена за бракониерите, които ги прострелват по лесно.
След като са се взели мерки за опазването популацията на тези животни, броят им е достигнал 125 хиляди екземпляра, а преди това са били само 40 хиляди. Видът още фигурира в Червения списък на застрашените видове.
Териториите, които този овцебик обитава, са предимно Северните тундри на остров Нунивак и Аляска. Също обитава северна Канада и Гренландия. Тези животни се хранят с много видове растения, но предпочитат меки клонки на храсти и млади треви. Те могат да тичат с около 30 км/ч и са трудни за спиране заради тежестта им и много добрият баланс на тялото. Поради тази причина много хищници не нападат овцебика.
Има много случаи на намерени мечки Гризли, които са били с прободни рани. Установило се, че повечето пъти, когато Гризли атакува този овцебик, той се групира с други от неговото стадо около нападателя и го удрят силно с рогата си.
Хората от Аляска обикновено ловят тези животни с цел кожата им. От нея те правят здрави палатки, дрехи, завивки, килими и прочее. На температура -40 градуса Целзии, ако човек влезе в палатка, направена от кожата и козината на животното, ще почувства доста топлина. Козината не пропуска дори малко влага или студ. Тя е около 1 до 3 см дебела и е много здрава.