Грегор Мендел е австрийски монах - ботаник , често наричан „баща на генетиката “, заради своите изследвания на в областта на наследствеността при бобовите при бобовите растения.
Баща му е дребен земеделец. При злополука едно дърво пада върху него и по-нататък той остава почти инвалид. Тогава Йохан е на 16 години и, за да може да се издържа в учението, става августински монах и приема името брат Грегор. Следва известно време във Виена , завършва и Теологическия колеж в Брюн (днес Бърно).
В манастирската градина в Бърно Мендел започва серия експерименти по кръстосване на грах, които продължават осем години. През това време той засява над 30 000 растения и установява закономерностите на наследяване на редица признаци: оцветяване на семената, конфигурация на обвивката им, багра на цветовете и др.
Както посочва Мат Ридли в книгата си „Геномът“ , това не са забавления на любител-градинар, а колосален, много добре обмислен и планиран експеримент. Мендел е добър математик и много ясно си дава сметка какво открива. По този начин той наистина поставя началото на генетиката като наука. Представя труда си пред Брюнското Общество за изучаване на естествени науки и го публикува през 1866 година в бюлетина на това общество под заглавие „Изследвания върху растителните хибриди“.
Явно научната общност по това време не е била готова да осъзнае значимостта на откритието на Мендел, тъй като то остава „неразбрано“ до 1900 година. Тогава трима учени, независимо един от друг- Карл Коренс в Германия, Ерих фон Чермак в Австрия и риз в Холандия - преоткриват“ законите на Мендел и затова 1900 г. обикновено се смята за рождена дата на генетиката.
Грегор Мендел умира в Бърно на 6 януари 1884 година.
Законите, до които е достигнал Мендел са няколко:
1. Закон за доминирането
При кръстосване на индивиди, които се различават по една или няколко двойки алтернативни белези, в първото хибридно поколение се получава еднообразно потомство. Еднообразието е резултат от доминирането - от всяка двойка белези се появява само доминантният..
1-ви закон на Мендел: при кръстосване на организми с противоположни признаци потомството в първо поколение е еднообразно. При съешаване на кръстоските от първо поколение (F1) помежду си във второто поколение (F2) се получава разпадане в съотношение 3:1, т.е. 75% от потомството е с доминантния и 25%-с рецесивния признак.
2-ри закон на Мендел: при кръстоските от първо поколение настъпва разпадане на признаците в точно определено отношение (3:1) за всеки признак.
3-ти закон на Мендел: при гаметогенезата през мейозата поради случайното разпределяне на наследствените фактори, в гаметите по теория на вероятностите може да попадне само фактор А или а.
4-ти закон на Мендел: при кръстосване на организми , които се различават по два или повече признака, тези признаци се унаследяват независимо един от друг, като се комбинират във всички възможни съчетания.
Автор: Албена Иванова
Грегор Мендел е роден на 22юли 1822 година в семейство на немскоговорещи крепостни селяни Хайнцендорф. Твърдението, че между предците му има и чехи не може да се докаже. Във всеки случай той се причислявал към немската народност, а родният му език бил немски.
Баща му е дребен земеделец. При злополука едно дърво пада върху него и по-нататък той остава почти инвалид. Тогава Йохан е на 16 години и, за да може да се издържа в учението, става августински монах и приема името брат Грегор. Следва известно време във Виена , завършва и Теологическия колеж в Брюн (днес Бърно).
В манастирската градина в Бърно Мендел започва серия експерименти по кръстосване на грах, които продължават осем години. През това време той засява над 30 000 растения и установява закономерностите на наследяване на редица признаци: оцветяване на семената, конфигурация на обвивката им, багра на цветовете и др.
Както посочва Мат Ридли в книгата си „Геномът“ , това не са забавления на любител-градинар, а колосален, много добре обмислен и планиран експеримент. Мендел е добър математик и много ясно си дава сметка какво открива. По този начин той наистина поставя началото на генетиката като наука. Представя труда си пред Брюнското Общество за изучаване на естествени науки и го публикува през 1866 година в бюлетина на това общество под заглавие „Изследвания върху растителните хибриди“.
Явно научната общност по това време не е била готова да осъзнае значимостта на откритието на Мендел, тъй като то остава „неразбрано“ до 1900 година. Тогава трима учени, независимо един от друг- Карл Коренс в Германия, Ерих фон Чермак в Австрия и риз в Холандия - преоткриват“ законите на Мендел и затова 1900 г. обикновено се смята за рождена дата на генетиката.
Грегор Мендел умира в Бърно на 6 януари 1884 година.
Законите, до които е достигнал Мендел са няколко:
1. Закон за доминирането
При кръстосване на индивиди, които се различават по една или няколко двойки алтернативни белези, в първото хибридно поколение се получава еднообразно потомство. Еднообразието е резултат от доминирането - от всяка двойка белези се появява само доминантният..
2. Закон за разпадането
Във второто хибридно поколение се проявяват и рецесивните белези. Нарушава се еднообразието на хибридите. Белезите се разпадат в отношение 3:1 за всяка алтернативна двойка.3. Закон за независимото комбиниране
Алелите на различните гени се комбинират в гаметите на хибридите от първото хибридно поколение, независимо от това дали са доминантни и рецесивни. В резултат на случайното оплождане между гаметите белезите,определяни от различните гени, се унаследяват независимо един от друг и се комбинират по всички възможни начини.Има и втори вариант на законите на Мендел:
1-ви закон на Мендел: при кръстосване на организми с противоположни признаци потомството в първо поколение е еднообразно. При съешаване на кръстоските от първо поколение (F1) помежду си във второто поколение (F2) се получава разпадане в съотношение 3:1, т.е. 75% от потомството е с доминантния и 25%-с рецесивния признак.
2-ри закон на Мендел: при кръстоските от първо поколение настъпва разпадане на признаците в точно определено отношение (3:1) за всеки признак.
3-ти закон на Мендел: при гаметогенезата през мейозата поради случайното разпределяне на наследствените фактори, в гаметите по теория на вероятностите може да попадне само фактор А или а.
4-ти закон на Мендел: при кръстосване на организми , които се различават по два или повече признака, тези признаци се унаследяват независимо един от друг, като се комбинират във всички възможни съчетания.