Грегор Мендел

Грегор Мендел е австрийски монах - ботаник , често наричан „баща на генетиката “, заради своите изследвания на в областта на наследствеността при бобовите  при бобовите  растения. Грегор  Мендел е роден на 22юли 1822 г

Грегор Мендел е австрийски монах - ботаник , често наричан „баща на генетиката “, заради своите изследвания на в областта на наследствеността при бобовите  при бобовите  растения.

Грегор  Мендел е роден на 22юли 1822 година  в семейство на немскоговорещи крепостни селяни  Хайнцендорф.    Твърдението, че между предците му има и  чехи  не може да се докаже. Във всеки случай той се причислявал към немската народност, а родният му език бил немски.

Баща му е дребен земеделец. При злополука едно дърво пада върху него и по-нататък той остава почти инвалид. Тогава Йохан  е на 16 години и, за да може да се издържа в учението, става августински монах  и приема името брат Грегор. Следва известно време във Виена , завършва и Теологическия колеж в Брюн (днес Бърно).

В манастирската градина в Бърно Мендел започва серия експерименти по кръстосване на грах, които продължават осем години. През това време той засява над 30 000 растения и установява закономерностите на наследяване на редица признаци: оцветяване на семената, конфигурация на обвивката им, багра на цветовете и др.

Както посочва Мат Ридли  в книгата си „Геномът“ , това не са забавления на любител-градинар, а колосален, много добре обмислен и планиран експеримент.  Мендел е добър математик  и много ясно си дава сметка какво открива. По този начин той наистина поставя началото на генетиката като наука. Представя труда си пред Брюнското Общество за изучаване на естествени науки и го публикува през 1866 година  в бюлетина на това общество под заглавие  „Изследвания върху растителните хибриди“.

Явно научната общност по това време не е била готова да осъзнае значимостта на откритието на Мендел, тъй като то остава „неразбрано“ до 1900 година. Тогава трима учени, независимо един от друг- Карл Коренс  в Германия, Ерих фон Чермак  в Австрия и риз  в Холандия  - преоткриват“ законите на Мендел   и затова 1900 г. обикновено се смята за рождена дата на генетиката.

Грегор Мендел умира в Бърно на 6 януари 1884 година.

Законите, до които е достигнал Мендел са  няколко:

1. Закон за доминирането
При кръстосване на индивиди, които се различават по една или няколко двойки алтернативни белези, в първото хибридно  поколение се получава еднообразно потомство. Еднообразието е резултат от доминирането - от всяка двойка белези се появява само доминантният..

2. Закон за разпадането

Във второто хибридно поколение се проявяват и рецесивните белези. Нарушава се еднообразието на хибридите. Белезите се разпадат в отношение 3:1 за всяка алтернативна двойка.

3. Закон за независимото комбиниране

Алелите  на различните гени се комбинират  в  гаметите   на хибридите от първото хибридно поколение,  независимо от това дали са доминантни и рецесивни. В резултат на случайното оплождане между гаметите белезите,определяни от различните гени, се унаследяват независимо един от друг и се комбинират по всички възможни начини.

Има и втори вариант на законите на Мендел:

1-ви закон на Мендел: при кръстосване на организми с противоположни признаци потомството в първо поколение е еднообразно. При съешаване на кръстоските от първо поколение (F1) помежду си във второто поколение (F2) се получава разпадане в съотношение 3:1, т.е. 75% от потомството е с доминантния и 25%-с рецесивния признак.

2-ри закон на Мендел: при кръстоските от първо поколение настъпва разпадане на признаците в точно определено отношение (3:1) за всеки признак.

3-ти  закон на Мендел: при гаметогенезата през мейозата поради случайното разпределяне на наследствените фактори, в гаметите по теория на вероятностите може да попадне само фактор А или а.

4-ти закон на Мендел: при кръстосване на организми , които се различават по два или повече признака, тези признаци се унаследяват независимо един от друг, като се комбинират във всички възможни съчетания.



Автор: Албена Иванова