Карибу е от рода на елените, но физиката му е като на муле. Прилича си с елените по главата, а с мулето, по задните и предни крака. Този вид елен има мека и куха козина, за по-добра излолация от студа. Има големи копита, за да не потъва в тундрата и големи рога, за да се защитава. В Аляска 97-99% от женските имат големи рога, а не само мъжките,както е попринцип. Женските и мъжките карибу-елени имат плоска муцуна и леко повдигнат нос. Също така носът им има козина, за да го пази от замръвзване. Разликата в копитата на мъжките и женските индивиди се състой в това, че мъжките копита са по широки и плоски, а женските са по-дълги.
За да се различи лесно този елен, дали е мъжки или женски, се гледа зад муцуната му, около шията. Мъжките имат висяща козина като брада, а женските нямат. Дори да се погледне отзад животното, ще е трудно да се различи пола, понеже козина закрива всичко. Когато бягат, мъжкият е леко с приведена глава, а женската с изпъчена напред.
Те много си приличат с елените на пръв поглед, но имат няколко съществени разлики. За разлика с горския елен, карибутата не са срамежливи и страхливи. Често се хранят близо до хора и в близост до населени места. Друга разлика от всеки друг вид елен е, че те могат да спят във водата и често го правят. По този начин спят по-спокойно и не се боят от нападение от хищник. Те се движат на стада и спират само за кратка почивка. През повечето време се движат и са винаги много близо един до друг. Карибу елена обича да яде мъх и мека трева. Това е причината да се движи постоянно. Мъхът, който яде, расте бавно. Има го в изобилие, но заради това бавно разстене се налага да се движи постоянно, за да се храни. Същото важи за сладката трева, която я има само през лятото за около 4 месеца.
Техен най-голям враг, не са хищниците, а мухи, които непрестанно ги хапят и снасят яицата си на гърба им. За това може много често да се види Карибу да се таркаля из по-твърда пръст или камъчета, за да махне мухите и ларвите от козината си. Хората често помагат на карибуто, точно за този проблем. Има голяма група от зоолози и защитници на природата, които приспиват за кратко голям брой от тези елени и ги мажат с мехлеми, други лекарства и репеленти, за да помогнат с проблема с мухите.
Размерът на този изящен елен е около 150см височина.
Възрастен мъжки тежи между 200 и 250 кг, женските са с около 15-30 кг по-леки, а когато са бременни са с около 10 килограма по-тежки от възрастен мъжки. Рогата на мъжките достигат до 130см, а на женските до 110см, намирани са и елени с по-големи рога, но това е рядкост.
Обитават предимно Арктическата тундра на Русия, Аляска, Канада и Гренландия.
Карибуто е по-известно като див северен елен, но това не е правилно, защото има такова животно с име див северен елен, който е различен от Карибу. Хората живеещи по техните земи наричат женското Карибу, Джуланак, мъжкото Пагниг и бебето карибу е Нораг.
За да достигат храната си те ровят снега. Когато яде, краната минава в първия му стомах, където се смила почти на каша. После минава през втория корем, чак когато първият е пълен. Така еленът винаги е сит и нокога не остава гладен, дори да не намери храна 2 дни, което е почти невъзможно.
Карибуто е силно застрашен заради ловци и бракониери. Популацията му е намаляла със 75% за 80 години. В последните 10 години се наблюдава стабилизиране на популацията и леко покачване с 10%. Невероятно меката, пухкава и здрава козина е много ценна, толкова е добра, че ако човек се облече с нея на -30 градуса по Целзий, няма да изпита никакъв студ. Кожата е дебела и има груб горен пласт и мек плътен пласт от вътре. Козината е много гъста и не пуска никаква вода до кожата.
Карибу се бият често, но по много грациозен начин, за да докажат кой е по-добър да води стадото. Сериозен проблем е счупен рог през "Лилав период", който е от Април до Септември, тогава е и размножителният период. През тези месеци, рогата са много богати на кръв и едно счупване на рог може да причини загуба на много кръв и понякога да доведе до смърт.
Карибу не обича рязко мърдащи се предмети и животни, винаги атакува таркалящи се бързо храсти или парче плат носещо се по вятъра. Ако човек се затича изневиделица към животното, е възможно да пострада тежко. Рога са доста по-остри от тези на други елени, а тялото им е много силно мускулесто и с много дебел врат.
Карибу са едни от най-добрите в оцеляването в студовете, приспособени са много добре и тяхната вътрешна температура е по-висока от тази на други обитатели на тези земи.
Автор: Албена Иванова
За да се различи лесно този елен, дали е мъжки или женски, се гледа зад муцуната му, около шията. Мъжките имат висяща козина като брада, а женските нямат. Дори да се погледне отзад животното, ще е трудно да се различи пола, понеже козина закрива всичко. Когато бягат, мъжкият е леко с приведена глава, а женската с изпъчена напред.
Те много си приличат с елените на пръв поглед, но имат няколко съществени разлики. За разлика с горския елен, карибутата не са срамежливи и страхливи. Често се хранят близо до хора и в близост до населени места. Друга разлика от всеки друг вид елен е, че те могат да спят във водата и често го правят. По този начин спят по-спокойно и не се боят от нападение от хищник. Те се движат на стада и спират само за кратка почивка. През повечето време се движат и са винаги много близо един до друг. Карибу елена обича да яде мъх и мека трева. Това е причината да се движи постоянно. Мъхът, който яде, расте бавно. Има го в изобилие, но заради това бавно разстене се налага да се движи постоянно, за да се храни. Същото важи за сладката трева, която я има само през лятото за около 4 месеца.
Техен най-голям враг, не са хищниците, а мухи, които непрестанно ги хапят и снасят яицата си на гърба им. За това може много често да се види Карибу да се таркаля из по-твърда пръст или камъчета, за да махне мухите и ларвите от козината си. Хората често помагат на карибуто, точно за този проблем. Има голяма група от зоолози и защитници на природата, които приспиват за кратко голям брой от тези елени и ги мажат с мехлеми, други лекарства и репеленти, за да помогнат с проблема с мухите.
Размерът на този изящен елен е около 150см височина.
Възрастен мъжки тежи между 200 и 250 кг, женските са с около 15-30 кг по-леки, а когато са бременни са с около 10 килограма по-тежки от възрастен мъжки. Рогата на мъжките достигат до 130см, а на женските до 110см, намирани са и елени с по-големи рога, но това е рядкост.
Обитават предимно Арктическата тундра на Русия, Аляска, Канада и Гренландия.
Карибуто е по-известно като див северен елен, но това не е правилно, защото има такова животно с име див северен елен, който е различен от Карибу. Хората живеещи по техните земи наричат женското Карибу, Джуланак, мъжкото Пагниг и бебето карибу е Нораг.
За да достигат храната си те ровят снега. Когато яде, краната минава в първия му стомах, където се смила почти на каша. После минава през втория корем, чак когато първият е пълен. Така еленът винаги е сит и нокога не остава гладен, дори да не намери храна 2 дни, което е почти невъзможно.
Карибуто е силно застрашен заради ловци и бракониери. Популацията му е намаляла със 75% за 80 години. В последните 10 години се наблюдава стабилизиране на популацията и леко покачване с 10%. Невероятно меката, пухкава и здрава козина е много ценна, толкова е добра, че ако човек се облече с нея на -30 градуса по Целзий, няма да изпита никакъв студ. Кожата е дебела и има груб горен пласт и мек плътен пласт от вътре. Козината е много гъста и не пуска никаква вода до кожата.
Карибу се бият често, но по много грациозен начин, за да докажат кой е по-добър да води стадото. Сериозен проблем е счупен рог през "Лилав период", който е от Април до Септември, тогава е и размножителният период. През тези месеци, рогата са много богати на кръв и едно счупване на рог може да причини загуба на много кръв и понякога да доведе до смърт.
Карибу не обича рязко мърдащи се предмети и животни, винаги атакува таркалящи се бързо храсти или парче плат носещо се по вятъра. Ако човек се затича изневиделица към животното, е възможно да пострада тежко. Рога са доста по-остри от тези на други елени, а тялото им е много силно мускулесто и с много дебел врат.
Карибу са едни от най-добрите в оцеляването в студовете, приспособени са много добре и тяхната вътрешна температура е по-висока от тази на други обитатели на тези земи.