Арктическият Хар не е снежен заек и не е същият като горския заек. Има два вида хара, които обитават Арктическата тундра. Като цяло много си приличат, но има известни различия помежду им.
Разликата е в козината им и опашката. Арктическият заек има тъмни уши с остри крайчета. През лятото козината става кафеникава с бели петна, а през зимата почти изцяло бяла. Размерът на хара е около 40-60см и тежи около 5-7кг. Има къси уши и козина, която се сменя всеки сезон в цвета, които е необходим, за да се слее добре с околната среда. Размножаването е през Юни - Юли и обикновено харовете имат до 8 малки. Те се раждат с напълно пораснала козина и проглеждат почти веднага. Обитават голяма част от Канада и Гренландия. Също така и Аляска. Предимно живеят на групи и много рядко може да се види самотен хар.
Диетата им се състой предимно от листа и корени, няколко вида цветя и диви плодове. Разликата им от другите зайци, е че малките се раждат с отворени очи и имат козина, а другите зайци проглеждат след няколко дни и козината пораства доста по-бавно. Харовете са готови да напуснат безопасното леговище до 1-2 дни след раждането, за сравнение с обикновения заек, който го напуска след около 10 дни. Късите уши на Хара му помагат да задържи топлината в тялото си. Интересно е, че тези видове зайци имат огромни задни крака. Това им помага да се движат много по-бързо и стабилно в снега в сравнение с други животни. По-този начин маневритат много по-добре и често избягват хищниците.
Имат интересна защита срещу бързи хищници. Когато бъдат атакувани, те започват да тичат и скачат много бързо в различни посоки. Броят им и постоянното подскачане обърква врага. Така те го заблуждават, че може да ги хване и хищника се втурва насам натам. В повечето случаи не успява да хване плячката си. Бебетата хар-зайци се казват леверети. Те не излизат много на повърхността първите няколко дни след разждането. Стоят леко заровени в снега и се крият.
Друга голяма разлика от обикновения заек е това, че Харът живее в гнезда, които си строи или изравя, а нормалният горски заек си прави бърлога. Това е така, защото на хара би му било трудно да изкопае добра и защитена бърлога в тундрата.
Хората почти не ядат Харове. За сметка на това използват предимно козината за обувки и шалове, но само на стари зайци, защото тяхната козина и кожа са доста по здрави и издръжливи.
Автор: Албена Иванова
Разликата е в козината им и опашката. Арктическият заек има тъмни уши с остри крайчета. През лятото козината става кафеникава с бели петна, а през зимата почти изцяло бяла. Размерът на хара е около 40-60см и тежи около 5-7кг. Има къси уши и козина, която се сменя всеки сезон в цвета, които е необходим, за да се слее добре с околната среда. Размножаването е през Юни - Юли и обикновено харовете имат до 8 малки. Те се раждат с напълно пораснала козина и проглеждат почти веднага. Обитават голяма част от Канада и Гренландия. Също така и Аляска. Предимно живеят на групи и много рядко може да се види самотен хар.
Диетата им се състой предимно от листа и корени, няколко вида цветя и диви плодове. Разликата им от другите зайци, е че малките се раждат с отворени очи и имат козина, а другите зайци проглеждат след няколко дни и козината пораства доста по-бавно. Харовете са готови да напуснат безопасното леговище до 1-2 дни след раждането, за сравнение с обикновения заек, който го напуска след около 10 дни. Късите уши на Хара му помагат да задържи топлината в тялото си. Интересно е, че тези видове зайци имат огромни задни крака. Това им помага да се движат много по-бързо и стабилно в снега в сравнение с други животни. По-този начин маневритат много по-добре и често избягват хищниците.
Имат интересна защита срещу бързи хищници. Когато бъдат атакувани, те започват да тичат и скачат много бързо в различни посоки. Броят им и постоянното подскачане обърква врага. Така те го заблуждават, че може да ги хване и хищника се втурва насам натам. В повечето случаи не успява да хване плячката си. Бебетата хар-зайци се казват леверети. Те не излизат много на повърхността първите няколко дни след разждането. Стоят леко заровени в снега и се крият.
Друга голяма разлика от обикновения заек е това, че Харът живее в гнезда, които си строи или изравя, а нормалният горски заек си прави бърлога. Това е така, защото на хара би му било трудно да изкопае добра и защитена бърлога в тундрата.
Хората почти не ядат Харове. За сметка на това използват предимно козината за обувки и шалове, но само на стари зайци, защото тяхната козина и кожа са доста по здрави и издръжливи.