Популацията представлява естествено образувана или възникнала под влияние на човека съвкупност от индивиди на даден вид на различна възраст, обменящи генетична информация, обединени в обща територия и отнасящи се към една или няколко биоценози.
Видове популации в зависимос от територията и условията на живот биват:
- географска – това са индивиди, които съществуват в границите на една географска област.
- екологична популация – представлява съвкупност от индивиди, които съществуват в границите на една биоценоза.
Разпределение на индивидите върху територията:
- случайно – видовете не проявяват склонност към струпване
- равномерно – среща се рядко в природата и е свързано със силна конкуренция между отделните индивиди.
- Групово – най-разпространената форма, която осигурява висока устойчивост по отношение на неблагоприятни условия на средата.
Основни характеристики на популацията:
- численост – определя се от броя на индивидите
- раждаемост – определя се с увеличаване броя на индивидите
- плътност – количеството индивиди на единица площ
- смъртност – намаляване броя на индивидите
- демографска структура – възръстовия състав и отношение на половете
Биоценоза
Биоценозата е система от съвместно живеещи в границата на определено пространство организми, свързани с взаимна зависимост.
Биотоп е естественото жизнино пространство, което заема определена биоценоза.
Съвкупността от биоценозата и биотопа образуват екосистема. Биоценозата е цялодстна, самозадоволяваща се отворена система. Тя има пространствена структура – разпространението на организмите в нея е вертикално и хоризонтално.
Съществуват два вида биоценози със своите подразделения:
- в зависимост от броя на съставящите ги популации биоценозите биват прости и сложни. В състава на простите влизат малък брой популации, а в състава на сложните влизат множество популации, които са разположени етажно. Свързани са помежду си в хранителни мрежи и хранителни вериги. Пример за сложна биоценоза е тпропическата гора. Пример за хранителна верига: жито – мишка – змия – таралеж – бактерии – червеи.
- В зависимост от местообитанието биоценозите биват наземни и водни. В наземните влизат всички висши растения, а във водните всички низши.
Автор: Александър Ненов
Видове популации в зависимос от територията и условията на живот биват:
- географска – това са индивиди, които съществуват в границите на една географска област.
- екологична популация – представлява съвкупност от индивиди, които съществуват в границите на една биоценоза.
Разпределение на индивидите върху територията:
- случайно – видовете не проявяват склонност към струпване
- равномерно – среща се рядко в природата и е свързано със силна конкуренция между отделните индивиди.
- Групово – най-разпространената форма, която осигурява висока устойчивост по отношение на неблагоприятни условия на средата.
Основни характеристики на популацията:
- численост – определя се от броя на индивидите
- раждаемост – определя се с увеличаване броя на индивидите
- плътност – количеството индивиди на единица площ
- смъртност – намаляване броя на индивидите
- демографска структура – възръстовия състав и отношение на половете
Биоценоза
Биоценозата е система от съвместно живеещи в границата на определено пространство организми, свързани с взаимна зависимост.
Биотоп е естественото жизнино пространство, което заема определена биоценоза.
Съвкупността от биоценозата и биотопа образуват екосистема. Биоценозата е цялодстна, самозадоволяваща се отворена система. Тя има пространствена структура – разпространението на организмите в нея е вертикално и хоризонтално.
Съществуват два вида биоценози със своите подразделения:
- в зависимост от броя на съставящите ги популации биоценозите биват прости и сложни. В състава на простите влизат малък брой популации, а в състава на сложните влизат множество популации, които са разположени етажно. Свързани са помежду си в хранителни мрежи и хранителни вериги. Пример за сложна биоценоза е тпропическата гора. Пример за хранителна верига: жито – мишка – змия – таралеж – бактерии – червеи.
- В зависимост от местообитанието биоценозите биват наземни и водни. В наземните влизат всички висши растения, а във водните всички низши.