Какво представляват маркерните Гени

При опитите по-горе учните се нуждаят да разберат дали желаните гени са  пренесени във всички растителни ДНК молекули и дали действат както трябва. Реално трансформацията и свързването на гени с растения ,не се случва много често. Трнсформацията

При опитите по-горе учните се нуждаят да разберат дали желаните гени са  пренесени във всички растителни ДНК молекули и дали действат както трябва. Реално трансформацията и свързването на гени с растения ,не се случва много често. Трнсформацията не е достатъчна, за да се получи желаното. Учените се нуждаят от начин да идентифицират  някои от растенията, които са успели да се трансормират ,от повечето,които не са. Затова те изпозлват маркерен ген, който всъщност се поставя в гена, който ще бъде вмъкна в растението. Мислете са маркера и за гена като все едно глава и опашка на червей. Ако главата би могла да бъде засечена в трансформираното растение, то  значи ,че и опашката е в него.

Маркерните  гени са често изпозлвани за помощ на учените да установят успешна трансформация. В много случаи обаче ,успешната трансформаци, не спомага  на растителните клетки лесно да растат във възрастни растения. По тази причина маркерът се използва и спомага за характеризиране и определяне на растителни клетки, които дори са още в начален стадий, без да е нужно да растат.

Резистентните маркерни гени  към антибиотици са доста често и успешно използвани. Тези гени позволяват на растителните гени да продуцират белтъци, които  ги защитават от ефектите, които биха причинили определени атибиотици. Обикновено антибиотиците инхибират (спират,потискат) растежа на обикновени растителни клетки, които не са резистентнти към антибиотици.  Ако антибиотичен маркер се изпозлва при трансформацията на растение, учените взимат клетките изложени на модификация и ги поставят да растат в присъствие на антибиотик. Само тези клетки, които приемат резистенстнтия към антибиотици ген, ще пораснат във възрастни растения. Тези растения са по подходящи за трансформация и  тогава могат да бъдат тествани  и да се види дали са приели генът свързан с маркерния ген. Това доста спомага за идентифицирането на трансформирани клетки , без да е необходимо допълнително тестване. Автор: Албена Иванова