Какъв е практическият пример на Генното Инженерство?

Лятната тиква, приличаща на зелените тиквички , е заразена с вируси. Тези вируси убиват растението и намаляват добива на фермера, който ги отглежда. Вирусите са много малки организми, които съдържат специфична ДНК молекула, която е заградена от капсу

Лятната тиква, приличаща на зелените тиквички , е заразена с вируси. Тези вируси убиват растението и намаляват добива на фермера, който ги отглежда. Вирусите са много малки организми, които съдържат специфична ДНК молекула, която е заградена от капсула или белтъчна обвивка. Учените установли,че ако растението съдържа  белтък, който съставлява прословутата обвика на вируса, то растението ще бъде резистентно (нечувствително) към вируса. Използвайки тези познания, учените  биха могли да произвеждат тиквички, които да са резистентни към определени вируси.

Учените вземат парченце съдържащш ген от белтъчната обвивка на вируса. Както е описано по-горе, правят отворен плазмид с помощта на Бактериалния рак.  Когато смесят този отворен плазмид с гените на белтъчната обвивка от вируса и специфични белтъци,  продуцират рекомбинатнен плазмид, който съдържа вирусния белтъчен ген. След тази процедура, рекомбинатният плазмид е върнат в  Agrobacterium tumefaciens- Бактериален рак и по този начин се произвежда вече бактерия, която има рекомбинатна ДНК.-плазмид.

Тази бактерия, която е получена, се смесва с определени клетки от тиквичките,описани по- горе, в тъканна култура. Някои от  клетките на тиквичките поемат вирусния ген от A. Tumefaciens  и го интегрират (вмъкват) в своята собствена хромозона ДНК. Клетките прорастват в растения и се тестват дали са резистентнтни към определения вирус. Резистентнтие към вируси растения все още много подробно се тестват.

Има ли други методи на Генното Инженерство?
  
Да. Освен по-горе описания метод,учените използват и „ударен метод”.В този случай, се изолира или изолират гените, които представляват интерес от учените. След това се смесват и залепват за микроскопични златни прашинки или зрънца от волфрам. Получават се мънички топченца, които се използват за така нареченото бомбандиране. Обвитите вече генит се поставят на място, което е срещу наредените растителни клетки за иследване. След това силна струя с хелий се изстрелва към частиците и те се насояват от силата на  струята към растителните клетки. Някои от тях се удрят и навливат в клетките. Някои от клетктие,които са „бомбандирани” смесват чуждите гени със своите. Прорастват в растения след време и се изследват. Този метод се използва за растения като:пшеница, ориз, царевица,където описаната по-горе агробактерия ,не е подходяща за изследването.     Автор: Албена Иванова