Генното инженерство  е базирано на работата на няколко  учени,получили Нобелови награди. Това звучи като научна фикс идея, но е доста често и широко използван метод в индустриалните биотехнологии и университетските научни лаборатории. 
 
Как Генното Инженерство  е  използвано в  растенията?

Учените обикновено използват „натурален”(естествен) „инженер”,който да им помага в това направление. Този естествен инженер е една бактерия наречена

Agrobacterium tumefaciens- Бактериален рак. Тя съдържа малка сферична свободно плаваща в клетката ДНК молекула, наречена Плазмид. Обикновено бактерията използва Плазмида, за да трансформира определени растения и причинява болести по тях.

Учените първи определили генът, който контролира характерен белег,нужен за тях. Те го използвали, за да го вмъкнат в определено растение.

Извлекли плазмида от бактерията и премахнали мъничко парченце от него. По този начин направили отворена ДНК сферична молекула. След това на мястото на отрязаното парченце ДНК, поставили късче ДНК от донорен организъм. Чрез използванео на специални ензими, който спомагат за напасването на ДНК молекулите, учените направили плазмид, който да съдържа желан от тях Ген. Полученият плазмид се нарича Рекомбинантна ДНК.

След  получаването на рекомбинантната ДНК, учените я поставили отново в бактерията, от която са взели плазмида. Сега тази бактерията съдържа плазмид ,който се състои от собствени клетки и различни ,чужди клетки и тъкани от определено растение.

Има растения, които приемат определен ген от плазмид,който се вмъква направо в тяхната ДНК молекула. Когато тези растителни клетки прорастват в тъканни култури във възрастни растения, биха могли да бъдат тествани. Така може да се види дали съдържат в себе си включения по-рано нов ген. Тези растения с нови гени се наричат Генно модифицирани и са доста тествани и изучавани.
Автор: Албена Иванова