Карл Линей е шведски учен , положил основите на съвременната таксономия /класификация на организмите/. Той се смята и за един от бащите на съвременната екология . Основател на научната класификация на организмите, Карл Линей предлага видовете да се означават с две имена - родово и видово, записани на латински език . Всеки организъм е точно обозначен независимо от имената му в различните езици и диалекти и по този начин той улеснява международното класифициране на организмите. Дотогава видовете се описвали с многото белези, по които се отличават. Това затруднявало изграждането на стройна и удобна класификация на организмите.
Карл Линей е роден на 23 май 1707 година. Страстта му към природата си проличала още от самото детството му. Приятелчетата му от училище го нарекли „малкия ботаник“, защото той винаги бягал от училище през лятото и ходел в провинцията да търси растения. Малкият ботаник скоро се заинтересувал от лекарската кариера – естествен избор, тъй като медиците по онова време били компетентни за фармацевтичните приложения на растенията.
През 1735 г., на 28-годишна възраст, той се сдобил с лекарска диплома. Шест години по-късно, след като практикувал в Стокхолм, станал професор по медицина и ботаника в университета в Упсала.
През 1735 година е публикуван неговия труд Sistema Naturae, представляващ голямоформатен том с обем от едва 12 страници. В него Линей очертава класификационна система за всички членове на "трите природни царства" - животни, растения и минерали.
Животните например, той представя на две страници в шест колони, като всяка носи името на един от Линеевите класове - Четириноги, Птици, Земноводни, Риби, Насекоми, Червеи, като Четириногите са разделени на няколко разреда - Човекоподобни, Диви животни и др.; В класа на Земноводните пък влизат и влечугите. Червеите обхващат освен червеи и голи охлюви, морски мешести и др. Освен тези шест класа Линей отделя и половин колона на т. нар. от него "парадокси", към които причислява митични животни като еднорог, грифон, феникс, дракон и др. подобни. Така Карл Линей категоризира около 4400 животни и 7700 растения.
В университета в Упсала Линей най-сетне попаднал в свои води – през следващите 35 години никога не пропуснал лекция, освен ако не бил болен или не отсъствал от Упсала, което не се случвало често. Лекциите му по биология били добре посещавани, но сказките му за храненето привличали най-многобройните тълпи.
За лекциите си върху храненето използвал есето си Diaeta Naturalis, в което са изброени множество правила за поведението и здравето. Самият той страстен пушач, Линей проповядвал на другите здравословен начин на живот: „Пушенето, дъвченето на тютюн и смъркането на енфие е отрова“ – писал той, въпреки че по-късно похвалил тютюна като „полезно откритие“ и го препоръчал за особено силни колики и зъбобол.
Някои от афоризмите му са старомодни („Не кърмете бебето си, ако сте ядосана – ядът прави млякото кисело и причинява конвулсии“), но други са все още валидни: „Правете леки упражнения, траещи до една трета от деня“, „Хранете се, за да поддържате силата си, а не за да натъпчете стомаха си“ и „Всички крайности са вредни“.
Линей умира на 70-годишна възраст на 10 януари 1778 година в Упсала. Къщата, където е живял е превърната в музей.
Откритото през 1788 г., с цел изучаване на естествената история, Лондонско Линеево общество, съхранява по-голямата част от ботаническите и зоологичните колекции на Линей, както и личната му библиотека от книги, ръкописи и кореспонденция.