Карл Линей е шведски учен , положил основите на съвременната таксономия /класификация на организмите/. Той се смята и за един от бащите на съвременната екология . Основател на научната класификация на организмите, Карл Линей предлага видовете да се означават с две имена - родово и видово, записани на латински език . Всеки организъм е точно обозначен независимо от имената му в различните езици и диалекти и по този начин той улеснява международното класифициране на организмите. Дотогава видовете се описвали с многото белези, по които се отличават. Това затруднявало изграждането на стройна и удобна класификация на организмите.
През 1735 година е публикуван неговия труд Sistema Naturae, представляващ голямоформатен том с обем от едва 12 страници. В него Линей очертава класификационна система за всички членове на "трите природни царства" - животни, растения и минерали.
Животните например, той представя на две страници в шест колони, като всяка носи името на един от Линеевите класове - Четириноги, Птици, Земноводни, Риби, Насекоми, Червеи, като Четириногите са разделени на няколко разреда - Човекоподобни, Диви животни и др.; В класа на Земноводните пък влизат и влечугите. Червеите обхващат освен червеи и голи охлюви, морски мешести и др. Освен тези шест класа Линей отделя и половин колона на т. нар. от него "парадокси", към които причислява митични животни като еднорог, грифон, феникс, дракон и др. подобни. Така Карл Линей категоризира около 4400 животни и 7700 растения.
За лекциите си върху храненето използвал есето си Diaeta Naturalis, в което са изброени множество правила за поведението и здравето. Самият той страстен пушач, Линей проповядвал на другите здравословен начин на живот: „Пушенето, дъвченето на тютюн и смъркането на енфие е отрова“ – писал той, въпреки че по-късно похвалил тютюна като „полезно откритие“ и го препоръчал за особено силни колики и зъбобол.
Някои от афоризмите му са старомодни („Не кърмете бебето си, ако сте ядосана – ядът прави млякото кисело и причинява конвулсии“), но други са все още валидни: „Правете леки упражнения, траещи до една трета от деня“, „Хранете се, за да поддържате силата си, а не за да натъпчете стомаха си“ и „Всички крайности са вредни“.
Откритото през 1788 г., с цел изучаване на естествената история, Лондонско Линеево общество, съхранява по-голямата част от ботаническите и зоологичните колекции на Линей, както и личната му библиотека от книги, ръкописи и кореспонденция.
Автор: Албена Иванова