Пушенето или дъвченето на тютюн се разпространява в Европа след откриването на Америка. Употребата му бързо нараства сред най-различни социални слоеве и до настоящото столетие вредата, която причинява, се е подценявала. Предупреждения относно вредата от тютюнопушенето започват по-активно да се публикуват от средата на 50-те години. Става известно, че в редица страни около 20% от смъртните случаи се дължат на употребата на тютюн. Няма друга дрога, която в такава висока степен да заплашва живота на човека . През 1971г.В официално изявление на Британския кралски колеж на лекарите се казва, че докато за предишните поколения най-честата причина за смърт са били инфекциозните болести (холера, тиф, туберкулоза), сега тази причина е тютюнопушенето.
При повече от 80% от пушачите началото на употребата датира преди навършване на 20 години и преминава през няколко последователни етапа - подготвителен, първи опит, експериментиране и накрая - редовно пушене. За подготвителния стадий са важни семейните и социално-икономическите въздействия, посредством които се формират представите, мотивите и отношението към пушенето. Интересно е, че отрицателното отношение към пушенето не означава автоматично отказ от пушене. Изследвания показват, че много млади пушачи имат отрицателно отношение към пушенето. Следователно върху пушенето като поведение оказват влияние комплекс от фактори, които са в сложни отношения помежду си .
Първият опит с пушене и последващото експериментиране силно се повлияват от натиска на връстниците, които пушат, и особено от приятелите. Вече при редовно пушене зависимостта от никотин може да настъпи още в първите две години на употребата, което означава, че ако в периода 13-15-годишна възраст се експериментира, а след това се продължи с редовна употреба, не по-късно от 17-годишна възраст зависимостта ще е налице.
Пушенето от родителите, братята и сестрите, връстниците и по-големите ученици повишава риска от започване на пушене в училищна възраст. Сумарно следващите фактори са рискови за започване употребата на цигари
• намерение за прекратяване на образованието;
• наличие на по-малко негативно виждане за пушенето;
• усещане за отчуждение от училище;
• опит с алкохол;
• наличие на приятел/приятелка;
• наличие на най-добър приятел, който пуши;
• познаване на най-малко една марка цигари;
• наличие на предпочитана марка цигари;
• незнание или нежелание за възприемане на здравния риск от пушенето;
• наличие най-малко на един родител, който пуши;
• вярвания, че пушенето представя човек като вече израснал или че успокоява нервите.
Изследване, провеждано в страни от ЕС, показва, че пушенето като поведение се повлиява най-много от пушенето на най-добрия приятел, честотата на алкохолна употреба, родителското отношение към въздържание от тютюн, посещението на дискотеки, количеството джобни пари и пушенето от родителите. Изследването обаче не открива значимо въздействие на антитютюновото обучение в училище, т.е. образователните програми в това отношение имат само ограничен ефект. Поради това подготвянето и прилагането на превантивни програми трябва да отчита различните влияния върху пушенето при младите хора. Например употребата на тютюн от родителите е ключов фактор за експериментиране с пушене от децата и съответно намаляването на родителската употреба и невъзприемчивостта към пушенето от околните би довело до редуциране на детските експерименти.
ІІ Статистиката сочи:
1. В световен мащаб
Тревогата на световната и нашата общественност идва от факт,че тютюнопушенето е основен рисков фактор за преждевременна смърт,на повече от полвината мъже и около една четвърт от жените на нашата планета. При мъжете всеки втори е пушач (49,0% през 1986 г., 49,2%-1996 г. и 51,7% през 2001 г.). За сажаление тютюнопушенето през последните 14 години продължава интензивното си разпространение сред жените. От 16,7% през 1986 г. делът на пушачите сред жените нараства на 23,8% през 1996 г. и достига 29,8% през 2001 г.
Разпространението на тютюнопушенето нараства сред всички възрастови групи, с изключение на възрастовата група 75 и повече години. Твърде обезпокоително е, че с цигара в ръка се виждат все повече млади хора и дори деца.Нараства делът на пушачите сред младежите във възрастовата група 15-24 години от 38,8% през 1996 г. на 41,3%. Три четвърти от пушещите младежи пушат ежедневно. Изчислено е, че всяка минута на земното кълбо се изпушват около 200 000 цигари и пури. Най-разпространено е пушенето сред лицата на възраст 25-44 години. От тях 58,5% са пушачи. Най-голямо е увеличението на пушачите сред лицата на възраст 45-64 г.- със 7,8 пункта.
Нараства интензивността на пушене сред лицата от всички възрастови групи до 64 г. Относителният дял на лицата, пушещи 20 и повече цигари на ден, е най-голям сред хората на възраст 25-44 г. -7,8%. Сред младежите този дял нараства от 1,6% (1996 г.) на 3,3% през 2001 г. .
2.В България
България е на трето място по потребление на тютюневи изделия след Гърция и Япония, е друг резултат от изследването
За сажаление за разлика от развитите страни, или страни в Централна Европа като Полша например, където тютюнопушенето намалява, България се намира в ситуация на епидемия на тютюнопушенето. Една от нейните характеристики е например парадоксалният факт, че пушат не по-малко, а – по-образованите българи.
Само децата в Чили и Украйна пушат повече от българските си връстници. Това показва анализ на данните от глобално проучване на тютюнопушенето сред младите хора, което се прави по цял свят по линия на Световната здравна организация и УНИЦЕФ.
През май 2002г. на специален въпросник отговори са дали близо 2200 ученици от VIII до Х клас от 50 училища в страната. В Чили пушат 79,8 на сто от децата, а у нас - 69,1 на сто. Най-малко деца пушат в Индия - 3,4 на сто. 33 процента е средният дял на пушещите деца в 54 държави, които вече са приключили изследването.
Половината от анкетираните у нас момичета са направили опита да пушат, когато са били под 13 г., а 7,4 на сто от момчетата - преди 7-годишната си възраст. Според изследването при 71 % от пушещите опитът да се откажат от вредния навик е бил неуспешен.
ІІІ.Увреждания от тютюнопушене
Поначало здравните усложнения от пушенето са по-характерни за зрялата и напредналата възраст, когато вече е налице по-дълга тютюнева кариера. Ето някои факти за здравните и обществени загуби от пушенето в САЩ :
• Пушенето е най-подлежащата на превенция причина за смърт.
• 90% от белодробния рак се дължи на пушене.
• Повече жени умират от белодробен рак, свързан с пушенето, отколкото от рак на млечните жлези.
• Пушенето е водеща причина за пожари със смъртни случаи в САЩ.
• Шест милиона тинейджъри и други 100 000 деца под 13 години пушат редовно.
• Непушещи брачни партньори на пушачи имат 20% по-висока заболеваемост от белодробен рак от пасивното дишане на тютюнев дим в сравнение с брачни партньори на непушачи.
• Оценката на средните пожизнени медицински разходи за пушачите превишава тези за непушачите с повече от 6 000 долара.
• Пушачите отсъстват от работа приблизително 6.5 пъти повече за година, отколкото непушачите.
• Оценката на общата цена на пушенето за обществото през 1990 г. е била 2,59 ,а Цената на пушенето от гледна точка на разходите за здравни грижи и загуба на продуктивност в САЩ през 1994 г. е била 100 билиона долара.
Специално младите пушачи по-често боледуват от бронхити и други дихателни усложнения, кашлици, настинки и задъхване, в сравнение с непушещите си връстници. Те също по-често отсъстват от училище поради здравословни усложнения от пушенето и имат повишен риск за употреба на незаконни дроги и алкохол.
ІV.Процесът – Тютюнопушене
Пушенето на тютюн представлява всъщностпроцес на суха дестилация и окисление, при който се образува дим, съдържащ различни химически вещества-никотин, въглероден оксид,циано водород, сероводород,смолисти съединения,етерични масла и много други.Чистият никотин представлява силно действаща отрова за целия организъм. Смъртната му доза е 50 до 100 mg.В някои случаи, обаче, смъртта може да настъпи и от 20 mg никотин. От друга страна,дългогодишните пушачи могат да понесат дневна доза и до 200 mg, тъй като нервните им клетки постепенно са привикнали към никотина.Установено е, че ппри всяка изпушена цигара в организма постъпва от 0,1до 0,2 mg никотин, а при някой сортове тютюн –значително повече.Освен никотинът пушачът вдишва и поглъща и останалите многобройни вредни продукти на тютюневият дим.Всеки един от тях по отделно е отровен за организма, а взети в комплект стават още по-опасни.
Основната част от различните отровни химически съединения и други вредни агенти, съдържащи се в тютюневият дим, проникват първо в дихателните пътища и предизвикват редица функционални и анатомични
изменения в белите дробове. Ето защо пушачите страдат от различни белодробни заболявания, като хроничен бронхит, белодробен енфизем, бронхиална астма, пневмонии, белодробен рак и др.
V.Болести причинени от тютюнопушенето
Доказана е връзката на тютюнопушенето, независимо дали става дума за цигари, лули, или пасивно пушене с около 20 вида заболявания – карциномът на белия дроб, заболяванията на дихателните пътища, сърдечносъдовите заболявания.
• Хроничен бронхит и белодробен емфизем -През последните няколко десетилетия стана едно от най-честите заболявания.
Интересно е, че хроничения бронхит е свързан по-често с пушенето на цигари. Пушачите на пури и лула боледуват сравнително по-рядко.
Различните отровни идразнещи вещества предизвикват възпаление на лигавицата на на дихателните пътища, което се изразява с кашлица и отделяне на храчки. Увреждат се белодробните авиоли. Високата концентрация на азотен двуокис в тютюневият пушек предизвиква задебиляване на бронхиалната стена, а многобройните твърди частици- сажди, причиняват свиване на бронхиолите.Постепенно се получава трайно стеснение на просвета на дихателните пътища и разрушаване на част от алвеоларните стени, поради което се разрушава основната функция на белите дробове-доставка на кислород. Ето защо , болните от хроничен бронхит и белодробен емфизем /раздуване на белите дробове/ започват да чувстват задух както при физически усилия,така и при покой.
•Дихателна недостатъчност, белодробни инфаркти-наред с вредното въздействие на никотина, който довежда до учестяване на сърдечната дейност и нарушаване на кръвотока в периферията на кръвообращението, същественно значение като самостоятелен болнотворен фактор има и увеличеното количество на свързващият се с хемоглобина на кръвта въглероден окис. При страстните пушачи свързания с въглероден окис хемоглобин надхвърля 10-15%, поради което те страдат от изразена дихателна недостатъчност.Освен това, въздийствието на вдишания чрез тютюневият дим въглероден двуокис довежда до повишена склонност но кръвните тромбоцити към слепване.В резултат на това се образуват кръвни съсирици- тромби, които намаляван просвета към кръвоносните съдове и притока на кръв към кръвоснабдяваните от тях области. Понякога тези тромби могат да се откъснат и придвижат към кръвоносните съдове на белити дробове и да запълнят напълно техния просвет.В резултат на тезе т.н белодробни тромбоемболии се развиват белодробните инфаркти-едно тежко и изискващо продължително лечение заболяване.
•Бронхиална астма,хроничин асматичен бронхит-Водещ симптом на това заболяване е ппристъпния задух и дразнещата непрудоктивна кашлица поради настъпилата бронхиална обструкция т.е стеснение или запушване на малките дихателни пътища. Астмата се характеризира с повишена възбудимост на бронхиалната система спямо многобройни външни вредности и с генерализиран спазъм на бронхитите, който за кратко време се променя спонтанно /при отстраняване на дразнителя/. И при болните от бронхиална астма ,процентът на заболелите е много по-висок при пушачите като към механизмите на причинната обусловеност на хроничния бронхит и белодробния емфизем от тютюнопушенето,при това заболяване се прибавя и свръхчувствителност/алергия/ към тютюна.
От епидемиологичнитепроучвания се вижда ,че пушенето е значително по- важен фактор за възникването на бронхиална обструкция отколкото замрасяването на въздуха и редица професионални вредности. Съществува отношение между заболяването и продължителността на пушенето,общото количество тютюн, вида на тютюна,пушеното на цигари,или лула,вдишване на дима.Снарастване на възрастта признаците на хроничен асматичен бронхит,вследствие пушене на раства.На 70 годишна възраст максималната вентилация на пушачети е около 2 пъти по-ниски от тези но непушачите.
•Белодробен рак-Едно от най- опасните заболявания, свързано с тютюно пушенето.рака на белия дроб протича дълго време скрито, без клинични прояви .Това заболяване е с неясна и трудна за разпознаване ,особенно в началните фази, клинична картина.Счита се, че само 5-8%от болните в момента на поставянето на диагнозата могат да разчитат на живот още 5 години. Болестта няма нито един симптом,който да бъде определен като специфичен и да служи като ориентир за поставяне на диагнозата. Постепенно кашлицата става постоянна,задухът се засилва.Болните загубват апетит,отслабват на тегло,лесно се измарят.Болките в гръдния кош стават постоянни и силни.Белодробният рак не се лекува /освен ако е открит в начален стадии-чрез оперативно отстраняване на засегнатия белодробен участък/.Смъртта настъпва в пълно съзнание,много мъчително с болки.
VІ.Ефекти на пасивното тютюнопушене върху белите дробове
Пасивното тютюнопушене е често срещано явление, но степента му се различава в различните държави. Пасивното тютюнопушене на работното място се оказва съществен проблем в много европейски държави.
Д-р Кристер Янсон от Uppsala University в Швеция анализира данните от 7882 души, които никога не са пушили, за да определи честотата и ефектите от пасивното пушене. Повече от половината регулярно и недоброволно са излагани на цигарен дим.Степента на пасивното тютюнопушене на работното място варира от 2,5% в Швеция до 53,8% в Испания.
Участниците, изложени на тютюнев дим значително по-често се оплакват от нощно стягане в гърдите, диспнея през нощта и след физическа активност и повишена, бронхиална реактивност.Експозицията на работното място е свързана с развитието на тези симптоми и с настояща астма.
Пасивното тютюнопушене е изследвано и при много деца извистно е, че ако родителите пушат вероятността децата им да развият астма и инфекция на дихателните пътища е по-голяма. Пасивното тютюнопушене обаче при възрастни не е изследвано в детайли.
Цигареният дим крие по-голям от допускания досега риск от ракови заболявания както за пушачите, така и за непушачи, които работят или живеят в среда с пушачи. За пръв път експерти на световната здравната организация правят официалното заключение, че пасивното тютонопушене повишава риска от ракови заболявания с 20%. Ново е най-вече заключението, че тютюнопушенето може да причини рак не само на белите дробове, пикучния мехур и бъбреците, а на стомаха, черния дроб, носната кухина.