Вървя из моя град, минавам през парка, повдигам глава към огромните кестени и старите липи и спонтанно ме обзема един тревожен въпрос: осъзнават ли хората какво причиняват, чрез своята активна дейност на своя дом – Земята и на нейната природа; това л
2005-05-08 00:00:00
Вървя из моя град, минавам през парка, повдигам глава към огромните кестени и старите липи и спонтанно ме обзема един тревожен въпрос: осъзнават ли хората какво причиняват, чрез своята активна дейност на своя дом – Земята и на нейната природа; това ли е земната природа и какво място заема тя в моята, твоята, човешката жизнена среда? И наистина, чрез своята активна дейност и начин на живот, човечеството постепенно разрушава Земята, но най-много е засегната прекрасната и величествена земна природа. Аз усещам природата като някоя приказна вълшебница, която приютява в топлите си пазви разковничето на живота. Тя е чародейка, изпълнена с най-живителната сила на житейското начало. Природата е конгломерат от слънце, въздух и вода; от гори и планини. Каква наслада, какво удивление доставя красивата природа, пред която се възхищавам и благоговея. Поетът търси своето вдъхновение сред природата. Художникът изпитва възторг пред нейния пейзаж и я превъплащава в своята палитра. А колко важна е за жизнената среда. Природата изцелява болния чрез вкуса на билките, аромата на цветята и свежестта и чистотата на въздуха. Тя влива най-живителните струи на растенията, животните и хората. В нашия век, век на атомни централи и компютри, интернет, на една бурна и шеметна музика и дискохаоса, природата трудно отстоява набезите на кошмарите. Горите, които покоряват със своята колоритност, са най-мощния акумулатор на въздушното пространство. Те са и координатор на дъждовните облаци. Всяко горско растение е една медицинска кислородна бутилка, която щедро дарява чист и свеж кислород. Но сега гората е тъжна. Не се оглася от сладките звуци на сладкопойните птици. Чува се свистене на дърворезачка и тежко поваляне на красиви гигантски дървета – гордостта на горската природа. Една небрежно захвърлена неизгоряла цигара, възпламенява огромен пожар и опустошава обширни горски блокове. Горите са безценен профилакториум за човешкото здраве, затова всяко опустошено дърво накърнява жизнената среда. Те са убежище и на много разнообразни и красиви диви животни. С умиление и болка срещам ловци, запътили се към горите и полята. Между тях има и бракониери, които безмилостно изтребват ценен дивеч за свои лични цели. Така обеднява дивият свят на природата. Нашата страна е богата на гори и прекрасен горски декор, но мисля, че не се проявява достатъчно грижовност за опазването на горите. Планетата Земя е известна още като “ Синята планета “, защото е богата на водни ресурси. Какво е природата без реките!? Реките, със своите бистри и чисти води, винаги са утолявали човешката жажда. Как жалко наблюдавам бреговете на реките, които често се превръщат в сметища и така се замърсяват водите. Такива води днес се ползват и за пиене в жизнената ни среда. Иска ми се да бъдем по-осторожни и да пазим нашия дом – Земята, нейната природа и всичко, което ни заобикаля. Така ще има високи дървета, гъсти и зелени гори, бистри клокочещи извори и потоци, чист и здравословен въздух. Всичко това е моят и Вашия дом и природата в човешката жизнена среда – необятна и колоритна. Земята и природата са най-уютния дом за хората, затова те въплащават и жизнената среда. Пролет е.Всички растения и животни се събуждат за нов живот. Слънчевите лъчи напористо разкъсват тъмните облаци. Един благ ветрец ме погалва и долавям звуците на ухаещата природа, които се сливат с молещо послание – да пазим чиста и приветлива Земята и природната среда, за да можем да се опазим и ние като нация. Днес всеки върви по своя път, но всеобща е мечтата на човечеството към красотата в живота, към съвършенство, към хармония между хората, Земята и природата. Хора, обичайте Земята, защото тя е ваш дом! Автор: Александър Ненов