за създаването на 1 см хумус са нужни 100 години Какво знаем за почвите?
Тънкият най-горен слой, в който се развиват растенията, се е създал и натрупал вследствие на сложни процеси в продължение на стотици години.
Почвите включват в своя състав:
ХУМУС
Изключително важен фактор за плодородието. При разлагането му в почвите се освобождават необходимите хранителни вещества.
Процесът на природното синтезиране на хумуса е изключително бавен. Необходими са стотици години за обогатяване на почвата с достатъчни количества хумус.
МИКРО- И МАКРОЕЛЕМЕНТИ
Те създават условия за достъп на вода, кислород, въглероден двуокис от атмосферата към корените на растенията. Освен това са необходими и за процесите на гниене на органичните отпадъци.
Под влияние на хумуса и от дейността на много групи микро- и макроогранизми в почвата се образуват витамини и хормони, които стимулират жизнената дейност на растенията.
Микроорганизмите са разпространени неравномерно в почвата. Най-често се срещат в близост до корените на растенията.
В почвите живеят и много насекоми и животни. Дъждовните червеи имат най-важна роля в почвообразуващите процеси.
Какви са последиците от изгарянето на стърнищата?
Когато се палят ктърнищата, плодородието на почвите постепенно намалява, процесите на деградация се засилват и в крайна сметка използването на земята за земеделие става икономически неизгодно.
Защо?
При палене на стърнища и други растителни остатъци,преди всичко изгаряме горния пласт на хумуса. С него изгарят и всички органични съставки, които подхранват растенията.
само за създаването на 1 см хумус са нужни над 100 години!
Поради високата температура и изгарянето на хумуса почвената структура се разгражда до 10 см в дълбочина. В резултат този най-горен слой на почвата се разпрашва и много бързо ерозира.
Първобитните племена са изгаряли част от гори и на тяхно място са правели примитивните си ниви. Така от древността идва заблудата, че от изгорелите растения се получава тор. Всъщност неопровержима истина е, че при изгарянето им като остатък се получават само соли, сажди, въглеродни и азотни окиси. Трябва да се има предвид, че самите соли не могат да се асимилират от растенията в този си вид и не са полезни за тях.
Изгарянето на стърнищата води до големи загуби на кислород във въздуха.
Водният запас на повърхностния почвен слой в опожарените територии рязко намалява.
При палене на стърнища след жътва не се унищожават всички растителни остатъци и причинители на болести, а остават неизгорели огнища, които по-късно отново нанасът вреди на агросистемите.
Унищожават се дъждовните червеи, мравки и други микро - и макроорганизми, които подпомагат почвообразуващите процеси и са полезни за плодородието на почвата.
Изгарят лесозащитните пояси, отделни дървета и храсти, понякога цели горски масиви. Унищожават се гнездата на много птици, полезен дивеч и др. Биоразнообразието в засегнатите райони рязко се нарушава.
При горенето в атмосферата се отделя въглероден диоксид, а това всяка година предизвиква задълбочаване на парниковия ефект. Макар и по-бавно, неговите последици вече се чувстват и у нас.
Какво казва законът?
Всеки , който изгаря стърнища и други растителни остатъци, МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОДВЕДЕН ПОД ОТГОВОРНОСТ: по Закона за опазване на земеделските земи
В член 6, ал. 1, т. 2 законът изрично забранява изгарянето на стърнищата и други растителни остатъци в страната.
Санкциите са в размер:
- глоба от 120 до 2000 лева при първо нарушение;
- при повторно нарушение глобата е от 240 до 4000 лева
Налагат се с акт от регионалните служби и областните дирекции ва Министерство на земеделието и горите.
по Закона за опазване на околната среда
При констатирано увреждане на околната среда вследствие паленето на стърнища и други растителни остатъци се налагат административни наказания на виновните лица на основание член 32 от закона.
Санкциите са в размер:
- глоба от 50 до 3550 лева при първо нарушение;
- при повторно нарушение глобата е от 100 до 7000 лева
Министерството на околната среда и водите възлага на Регионалните инспекции по околната среда и водите контрола по спазване на закона.
Необходима е активна намеса на областните, общинските и кметските управи, както и съдействието на неправителствените екологични организации и на цялото население, за да решим заедно този проблем в името на оцеляването на повърхостние слой на земята.
Какво можем да направим, вместо да изгаряме стърнищата?
Растителните остатъци след жътва да се заорават обратно в почвата.
Растителните остатъци да се компостират. Това означава да се приберат и да се оставят да изгният на определено място, за предпочетане върху асфалтова или каменна настилка, за да не се просмукват в почвата вредни вещества по време на гниенето. Периодично трябва да се обръщат пластовете, докато се получи равномерна маса. Получевият по този начин тор може да служи за торене на почвата.
Растителните остатъци след жътва могат да се събират и да се преработват в нов вид гориво - екобрикети.