Науката,която изучава земноводните се нарича Батрахология.
Тези животни са все още свързани по някакъв начин с водата и са най-примитивните сухоземни животни. Те претърпяват метаморфоза по време, на която ларвите са във водата и дишат чрез хриле. Като приключи метаморфозата, хрилете изчезват и се заменят с бели дробове. Сърцето на земноводните е трикамерно. Кожата им е от голямо значнеие за дишането. Земноводните обикновено се оплождат външно и яйцата се развиват във водата. Притежават 2 ноздри. Двете среди, които обитават земноводните , са много различни. На сушата количеството кислород е много по-голямо, водата от друга страна притежава много по-голяма плътност. Друга разлика е сравнително постоянната температура на водата.
Сухоземната среда съдържа най-различни разнообразни местообитания за земноводните, отколкото водата. За да се приспособят към новата сухоземна среда ,тези животни притежават много нови и различни приспособления: появяват се бели дробове, също така и втори кръг на кръвообращение, обонянието и вкуса се усъвършенстват с появата на средното ухо. Крайниците за движение на сушата са по-здрави и видоизменени (специализирани). Най-благоприятните условия за живот на земноводните са местата ,където е топло и влажно. В пустините няма земноводни или поне рядко може да се срещнат,но на по-влажни места. Те са студенокръвни животни. Земноводните са зависими от температурата на средата. Горната допустима граница е 40°C, докато при 7-8°C те се вцепеняват. Вече при -2°C-умират.
Крайниците им са изградени от много устойчива костна тъкан. Окраската на земноводните попринцип е в тон с температурата, влажността и осветеността на средата. Дели се на предупредителна, приспособителна и разчленяваща.
Автор: Албена Иванова
Тези животни са все още свързани по някакъв начин с водата и са най-примитивните сухоземни животни. Те претърпяват метаморфоза по време, на която ларвите са във водата и дишат чрез хриле. Като приключи метаморфозата, хрилете изчезват и се заменят с бели дробове. Сърцето на земноводните е трикамерно. Кожата им е от голямо значнеие за дишането. Земноводните обикновено се оплождат външно и яйцата се развиват във водата. Притежават 2 ноздри. Двете среди, които обитават земноводните , са много различни. На сушата количеството кислород е много по-голямо, водата от друга страна притежава много по-голяма плътност. Друга разлика е сравнително постоянната температура на водата.
Сухоземната среда съдържа най-различни разнообразни местообитания за земноводните, отколкото водата. За да се приспособят към новата сухоземна среда ,тези животни притежават много нови и различни приспособления: появяват се бели дробове, също така и втори кръг на кръвообращение, обонянието и вкуса се усъвършенстват с появата на средното ухо. Крайниците за движение на сушата са по-здрави и видоизменени (специализирани). Най-благоприятните условия за живот на земноводните са местата ,където е топло и влажно. В пустините няма земноводни или поне рядко може да се срещнат,но на по-влажни места. Те са студенокръвни животни. Земноводните са зависими от температурата на средата. Горната допустима граница е 40°C, докато при 7-8°C те се вцепеняват. Вече при -2°C-умират.
Крайниците им са изградени от много устойчива костна тъкан. Окраската на земноводните попринцип е в тон с температурата, влажността и осветеността на средата. Дели се на предупредителна, приспособителна и разчленяваща.