Американски учен създаде изкуствен хромозом

„Споделени тайни, щури моменти, рамо, на което да се опираш винаги, когато ти е трудно – едва ли можем да опишем истинското приятелство.” ТийнПроблем е много повече от това. За мен ТийнПроблем е нещо изключително специално. Трудно

„Споделени тайни, щури моменти, рамо, на което да се опираш винаги, когато ти е трудно – едва ли можем да опишем истинското приятелство.” ТийнПроблем е много повече от това. За мен ТийнПроблем е нещо изключително специално. Трудно ми е дори да го опиша с думи, но ще се опитам.

Нека да се върнем назад, в лятото на 2003 година. Или още по-добре – есента на 2002 г. Тогава за първи път открих ТийнПроблем. Една съученичка ми го показа. Стори ми се забавно. Усетих се, че все по-често взех да влизам там и да чета форума. В него се събираха хора на моята възраст и обсъждаха своите проблеми. Зарибявка. Не че имах кой знае какъв житейски опит, но пък винаги съм имала самочувствието, че умея хладнокръвно да преценявам ситуацията. След като няколко месеца просто четях историите на моите връстници, най-после събрах смелост да се регистрирам и да дам своето мнение. Както и да получа отговор за някои мои въпроси от потребителите на сайта. Ако знаех само каква изненада ми е подготвил този сайт и как той ще се окаже повратната точка в живота ми.

И така – март 2003 (следвам хронологията). LadyDi се регистрира в сайта и започна всеки ден по няколко часа да отделя от времето си, за да чете форума и да споделя своите преживявания там. Кой да й каже на горката, че съвсем скоро ще срещне съдбата си. Под фомата на... Утопия.

За по-старите потребители сигурно е ясно за какво говоря, но някои може и да не разберат, за това ще поясня. Утопия всъщност (освен нещо непостижимо и идеално) се оказа едно момче от Варна, с невероятно зелени очи и безкрайно дълбока душа. Неговите постове ми правеха впечатление и така, постепенно, започнахме един диалог в сайта. След което си разменихме ICQ номерата и продължихме да си говорим и извън форумите. Станахме „двойката” на форума. Всичко обсъждахме, винаги бяхме на едно мнение и често се разбирахме само с по две думи, което (съгласете се) за онлайн връзка е... да речем, невероятно. Съвпаднахме си, по мислене, по душа. Повтаряхме си, че се обичаме, а дори не бяхме виждали снимките си, не бяхме виждали очите си. И се обичахме, обичахме онзи човек от среща, който мислеше като нас, който споделяше мъките, тревогите и разочарованията. Който безкрайно се радваше за нас и който остави 3 минутно съобщение на гласовата ми поща да ми пожелае успех на кандидат-студентския изпит и да ме увери, че вярва безрезервно в мен.

Когато Алекс ми каза, че замисля да организира среща на сайта във Варна, изобщо не се замислих дали да отида. Нали най-после щях да видя кой точно стои зад Утопия-та. Кой познава душата ми и ума ми по-добре от мен самата.

Лято 2003. Любов от пръв поглед. Единствена, неповторима.

Не бях виждала снимката му, но щом го видях отдалече знаех, че е той. Изглеждаше както в сънищата ми и в представите ми. Първата целувка... на плажа... Първата прегръдка... щом ме видя. Ние бяхме изненадата на срещата... първата виртуална двойка. И бяхме толкова безумно влюбени. Но 300 км, са си 300 км. Раздялата откъсна част от мен и я остави във Варна... при неговите зелени очи, при неговото сърце, което беше другата половина на моето. След това, последва още една среща през есента. През останалото време поддържахме обичайната връзка по ICQ. Но тя вече не ми беше достатъчна. Исках да е до мен всеки миг, всяка секунда, не можех да понасям мисълта, че е далече. Втората раздяла беше стотици пъти по-тежка от първата. Той отнесе половината от мен. Знаех, че ще минат месеци преди да го видя и не можах да понеса мисълта. Разделихме се, само след няколко безумно кратки месеца и две срещи наживо.

Всеки продължи своя живот. Тези четири години той не забрави нито веднъж рождения ми ден, винаги ми пращаше поздрав за Нова Година. Имах връзки. И той имаше връзки. Но за мен той завинаги си остана Утопия-та, невероятната лятна любов, която изживях през 2003-та. Прекрасният спомен, несбъднатата обич, която всъщност остава най-чиста.

До лято 2007. Бях скъсала с гаджето си, а той нямаше компания за море. Покани ме. И от този миг нататък ние станахме неразделни. Мигът, в който ме прегърна отново и аз знаех, че този път ще остана в тези прегръдки завинаги. След 4 месеца се преместих във Варна, а 9 месеца след това, ние се оженихме.

ТийнПроблем ли? ТийнПроблем е моята, нашата съдба. Ако нямаше ТийнПроблем, нямаше да има Венци & Марина, Utopia & LadyDi.

Нямаше да я има моята голяма, луда, ТийнПроблем-на сватба J

На всички пожелавам поне половината от моето щастие.

А на Алекс... благодаря от все сърце, че създаде този сайт и ме срещна с мъжа на живота ми. С Човекът. Автор: Александър Ненов