Водните гъби се размножават по два начина – полово и безполово.
Безполово размножаване: по-характерно (регенерация). Външно пъпкуване- стените на стените на подутината са продължение на стените на майчиния индивид,както и гастралната празнина. Новият индивид може да се отдели от майчиния и да води самостоятелен живот или да остане прикрепен и да образува колония. Вътрешно пъпкуване-образуване на гемули (малки сферични телца, образуват се със стотици в тялото на гъбата). Характерно за сладководните гъби, при морските гъби е рядко. Гемулите се образуват в крайбрежиео. При застудяване температурата пада и гъбата не може да живее нормално. В мезоглеята се образувта амебоцити (археоцити), които поглъщат хранителните частици и се събират на групи. Обвива ги една друслойна обвивка от спонгин. Той изолира и предпазва от измръзване и от изсъхване. Под тях се образувта склеробластите;миниатюрни спикули от SiO2- амфидиски-малки спикули изградени от 2 диска свързани с нещо като колона. Такива амфидиски са подредени десетки в един сферичен слой. Отвътре са амебоцитите, а отвън се намират двуслойната мембрана от спонгиново вещество. Амфидиските имат отвор наречен микропил и при нужда амебоцитите могат да излизат. След като се разпадне тялото на гъбата гемулите падат на дъното-амебоцитите излизат и започват да се делят (пролетно време). Чрез гемули водните гъби могат да се разнасят (примерно при изсушаване , тинята разнася гемулите).
Морските гъби се размножават чрез сорити –сходни са с гемулите. Разликата е ,че вътре има един голям амебоцит и няколко други(по-малки). Той изяжда другите (на пролет). Амебоцита излиза (соритите няма твърди обвивки) , дели се и се превръща в плаваща ларва. Има големи размери. След това се превръща във възрастен индивид.
Полово размножаване: Половоро размножаване се осъществява през пролетта чрез сливане на полови клетки. Образува се ларва и в зависимост от развитието на зиготата има два случая:
1.Половите клетк исе образуват от археоцитите в мезоглеята,където няма други клетки. Сперматозоидите имат опашки и се изхвърлят от оскулума въ водата. Яйцеклетката се задържа в тялото на гъбата (нямат обвивки и могат да образуват псевдоподи). Сперматозоидът плува до друга водна гъба. Навлиза през порите в мезоглеята при яйцеклетката и я опложда. Оплоденото яйце се дели и се образува бластула- сферична (снопче от клетки). При варовиковите гъби бластулата се нарича амфибластула ( от двата полюса се различава- едната половина е с едри клетки без флагелуми, а втората половина е със камшичета). Бластулата напуска тялото на водната гъба, плува известно време и се прикрепва към дъното на басейна с полюса съдържащ дребните клетки-камшичета. Едрите клетк исе делят и се диференцират, а вътре се получава парагастрална празнина . Вътрешните клетки се превръщат в хоаноцити. Малката гъба се нарича олинтус.
2.При останалите гъби бластулата е паренхимула. Изградена е от еднакви по големина клеки. Те носят кмашичета. Паренхимулата напуска тялото на гъбата , плува известно време и пада на дъното. Там започва процесът вдлъбване. Получава се камера с хоаноцити. Отвън клетките се трансформират оскулумът се отваря и гъбата започва да расте.
Приложение на Водните гъби
-за миене,пречистване на кожата
-за извличане на йод
-в хирургията
-Halichondria sp.- холихондрията е морска гъба, която натрупва вещество, което позволява на раните да заздравяват по-бързо.
-сладководните спонгинови гъби (Spongilla) и ефидациите (Ephydatia) са поставяни от руснаците във водка и спирт и с нея са си правели гаргара. Съдържат тарпени-намалява се развитието на бактериите
-кремъчни игли споени от спонгин-праха от тях се използва за шлайфане на бижута
-при ревматизъм игличките се забиват в кожата. Възвръща се притока на кръв ,мястото се загрява и ревматичната болка преминава.
Автор: Албена Иванова
Безполово размножаване: по-характерно (регенерация). Външно пъпкуване- стените на стените на подутината са продължение на стените на майчиния индивид,както и гастралната празнина. Новият индивид може да се отдели от майчиния и да води самостоятелен живот или да остане прикрепен и да образува колония. Вътрешно пъпкуване-образуване на гемули (малки сферични телца, образуват се със стотици в тялото на гъбата). Характерно за сладководните гъби, при морските гъби е рядко. Гемулите се образуват в крайбрежиео. При застудяване температурата пада и гъбата не може да живее нормално. В мезоглеята се образувта амебоцити (археоцити), които поглъщат хранителните частици и се събират на групи. Обвива ги една друслойна обвивка от спонгин. Той изолира и предпазва от измръзване и от изсъхване. Под тях се образувта склеробластите;миниатюрни спикули от SiO2- амфидиски-малки спикули изградени от 2 диска свързани с нещо като колона. Такива амфидиски са подредени десетки в един сферичен слой. Отвътре са амебоцитите, а отвън се намират двуслойната мембрана от спонгиново вещество. Амфидиските имат отвор наречен микропил и при нужда амебоцитите могат да излизат. След като се разпадне тялото на гъбата гемулите падат на дъното-амебоцитите излизат и започват да се делят (пролетно време). Чрез гемули водните гъби могат да се разнасят (примерно при изсушаване , тинята разнася гемулите).
Морските гъби се размножават чрез сорити –сходни са с гемулите. Разликата е ,че вътре има един голям амебоцит и няколко други(по-малки). Той изяжда другите (на пролет). Амебоцита излиза (соритите няма твърди обвивки) , дели се и се превръща в плаваща ларва. Има големи размери. След това се превръща във възрастен индивид.
Полово размножаване: Половоро размножаване се осъществява през пролетта чрез сливане на полови клетки. Образува се ларва и в зависимост от развитието на зиготата има два случая:
1.Половите клетк исе образуват от археоцитите в мезоглеята,където няма други клетки. Сперматозоидите имат опашки и се изхвърлят от оскулума въ водата. Яйцеклетката се задържа в тялото на гъбата (нямат обвивки и могат да образуват псевдоподи). Сперматозоидът плува до друга водна гъба. Навлиза през порите в мезоглеята при яйцеклетката и я опложда. Оплоденото яйце се дели и се образува бластула- сферична (снопче от клетки). При варовиковите гъби бластулата се нарича амфибластула ( от двата полюса се различава- едната половина е с едри клетки без флагелуми, а втората половина е със камшичета). Бластулата напуска тялото на водната гъба, плува известно време и се прикрепва към дъното на басейна с полюса съдържащ дребните клетки-камшичета. Едрите клетк исе делят и се диференцират, а вътре се получава парагастрална празнина . Вътрешните клетки се превръщат в хоаноцити. Малката гъба се нарича олинтус.
2.При останалите гъби бластулата е паренхимула. Изградена е от еднакви по големина клеки. Те носят кмашичета. Паренхимулата напуска тялото на гъбата , плува известно време и пада на дъното. Там започва процесът вдлъбване. Получава се камера с хоаноцити. Отвън клетките се трансформират оскулумът се отваря и гъбата започва да расте.
Приложение на Водните гъби
-за миене,пречистване на кожата
-за извличане на йод
-в хирургията
-Halichondria sp.- холихондрията е морска гъба, която натрупва вещество, което позволява на раните да заздравяват по-бързо.
-сладководните спонгинови гъби (Spongilla) и ефидациите (Ephydatia) са поставяни от руснаците във водка и спирт и с нея са си правели гаргара. Съдържат тарпени-намалява се развитието на бактериите
-кремъчни игли споени от спонгин-праха от тях се използва за шлайфане на бижута
-при ревматизъм игличките се забиват в кожата. Възвръща се притока на кръв ,мястото се загрява и ревматичната болка преминава.