Размножаване при Хидровидните

Свързано е със способността на клетките да се променят (и-клетките). Полово размножаване.Полови клетки. Развиват се в епидермиса.При полипите,които нямат медузно поколение, половите клетки се развиват в ектодермата, на границата с мезоглеята,в опред

Свързано е със способността на клетките да се променят (и-клетките).
Полово размножаване.Полови клетки. Развиват се в епидермиса.При полипите,които нямат медузно поколение, половите клетки се развиват в ектодермата, на границата с мезоглеята,в определени зони на тялото. Като пъпкуват се получават голям брой клетки. Яйцеклетките имат обвивка като амеба с псевдоподи ,чрез които фагоцитират хранителни вещества. Сперматзоидите имат камшиче, по-малки на размер са,но в голямо количество. При разпукването на пъпките (половите клежи) при мъцките- по цялото тяло се намират, а при женските-в основата на тялото. Когато се разкъсат  сперматозоидите плуват намират по химичен път яйцеклеткте и ги оплождат. Новият индивид се откъсва.
   Размерите на полипната форма варират от няколко мм до няколко м (дълбоководни форми)-намаляване на ресурсите. Нормално е индивид ,който вирее на големи дълбочини да има големи размери,например 3 метра. Броят на индивидите намалява поради невъзможността да се изхранят много.

Безполово размножаване.Пъпка,която расте,развиват се пипала. Индивидът или се откъсва от майчиния или образува колония.
Колонии-няколко типа от индивиди (прилират на растения-например Obelia sp.). Цялата колония е изградена от много индивиди-хидранти.Разделят се на две групи-гастрозоити-могат да улавят храната,гастродермален канал от всички пипала. Другата група индивиди не се хранят-гонадии. Те имат особена цилиндрична форма.Обивката се нарича гонотека. Теките не са жива материя.
Неживата обвивка на колонията се нарича перисаг,а живата част-ценосаг.
   Гонадиите са видозименени-като стъбло-бластостил (колона,която създава топки). Върху стъблото пъпкуват пъпчици,топки. Откъсват се ,излизат през гонотеката и се превръщат в медузки (като глава на кърфичка големи). Имат чадърче ,отстрани пипала. Има и стомах,отдолу 4 топчета в жълт цвят. Това са половите жлези на медузите. Те висят под чадърчето-ектодермален прозиход.Миниатюрните медузи порастват , отделят полови продукти-образува се зигота,която плува и се трансформира в полип на дъното.

Веществото обелин, което се отделя от obelia sp.  се използва за установяване повреди в кръвоносната система на човека и животите.
   Полипите при Hydrozoa се наричат хидрополипи, при Scyphozoa (медузи) се наричат сцифополипи (по-усъвършенствани). При коралите (Antozoa) се наричат антополипи. Последните имат сложно устройство. Епидермисът расте и типицира устата и глъдката -епидермална покривка. Вътре в гастралната празнина се развиват прегради и я разделят на участъци от тъкани-различни клетки. Преградите имат мускулно надебеляване-ниски или високи (до глъдката). Чрез тях се увеличава повърхността (важно а храната). Коралните полипи са дребни, но многобройни. В зависимост от броя на празнините се наблюдават 8-лъчеви, 6-лъчеви и т.н корали. Преди е имало и 4-лъчеви. В глътката има гънки покрити с ресничест епител за прочистване на гастралната празнина –участъците се наричат сифоноглифи. По гънките са разположени половите жлези-богати на мазнини. Коралите отделят половите пр. в определен перидо-към повърхността на клетката. Копулират ,образува се зигота,след това ларва и накрая полип.
  Лацерация-размножаване ,при което се наблюдава откъсване на част от майчиния индивид ,при което се образува нов индивид.
   Полиморфизъм на полипите-Physalia Physalis (португалска галера). Това е колониален организъм. Има мехур,който е разклонен полип. Изграден е от специални клетки,които тоделят газове- метан,сероводород и др. Има сфинктер. Когато се напълни с газ сфинктера се свива. Дължината на колонията-20-30-50м. Пипалата се наричат тентаклии – с копривни клетки. Наблюдава се специализация на полипите-различни клетки,развитие на различни полипи. Портъгалската галера е много опасен океански пътешественик. Предизвиква изгаряния,мехури и т.н. Автор: Албена Иванова