Многоклетъчни със сложно устройство.Притежават органи, които са диференцирани,както и системи от органи. Появява се нервна система и специализирани устни органи. Също така се образува и мезодермата (трети зародишен пласт). Делят се на два  раздела: Радиалносиметрични (Radiata или Radialia) и Билатералносиметрични (Bilateralia).

Раздел Радиалносиметрични (Radiata , Radialia)

-Мешести или така наречените Книдарии (Coelenterata ,Cnidaria)
-Ктенофори ( Ctenophora)


Тип Мешести или Книдарии (Coelenterata , Cnidaria)

Този тип се дели на 3 класа;
- Хидровидни (Hydrozoa)
- Същински медузи или Сцифомедузи (Scyphozoa)
- Корали (Antozoa)

Мешестите или Книдариите притежават специализирани копривни клетки. Те служат за защита, за снабдяване с храна и др.Мешеститие могат да бъдат блестящи,светещи,прозиращи,зелени и др.При тях се развиват 2 зародишни слоя (ектодерма и ендодерма).
   Разделът лъчисти (Radiata) са животни с радиална симетрия. Тази симетрия при различните групи животни се появява в различни етапи.
Съществуват различни по брой радиани симетрии: четирирадиална,6-радиална,8-радиална,12-радиална. Може да се раздели организма на еднакви парчета,които да съдържат еднакви структури.
   Мешестите имат цилиндрично тяло,в средата устен отвор. Около устния отвор има пипала. По броя на пипалата може да се определи симетрията. Примерно ако животното има 8 пипала,то има 8-лъчева симетрия.  Тази радиална симетрия е характерна за животни ,които водят прикрепен начин на живот или такива,които нямат определена посока на движение (въртят се във всички посоки около себе си). Радиалната симетрия се появява ,защото животните  са прикрепени и по този начин могат да се защитят,тъй като лесно могат да бъдат нападнати от всякакви страни.  Също така могат да се снабдяват от всички страни с храна,тъй като органите им обхващат всички сектори. Същото е и при медузите,които имат дисковидна форма на тялото.

Аристотел първи дава името на този тип животни. Нарича ги Cnidaria. След него Лойкарт (1871г.) ги нарича Coelenterata (coelon-празнина, enteron-черво). Той неправилно е приемал ,че телесната празнина е едно и също с храносмилателната система. Затова названието по-късно е премахнато и останало Cnidaria. Копривните клетки при мешестите се наричат книдобласти. Мешестите са около 10 000 вида . Половината от тях са измрели и ги познаваме в ископаемо състояние. 25 вида от съвременните са паразити (в яйца на есетрови риби), други в медузите ( в системата им от празнини).

В Черно море има две медузи (Белодробната и Ушатата). Те не са опасни.Отделят веществото серотомин. Също така отделят и таласин ( сърбеж) и конхестин (усилва действието на таласина, силна алергична реакция). Хипнотоксинът блокира нерната система, блокира я.

Едно от най-опасните животни  е медузата наречена Морска оса (Chironex Fleckeri). Живее в Австралия. Масово може да се открие през дъждовния сезон: октомври-април. Тя има много тънки разтягащи се пипала- 60бр. ДОстигат до 3 метра при разтягане. При Опарване предизвиква силен шок, голяма болка. Появяват се мехури и до две минути човек може да умре.

Морската оса притежава около 5 000 книдобласти (токсин). Сравнява се по отрова с Индийската кобра.

Друго много опасно мешесто е корал на име Palitoa toxica. Намира се край Хаваите. Притежава мощна отрова. Притежават най-смъртоносния мервотоксин на Земята наречен палитоксин (palytoxin). Съдържа се в слизестата ципа,в която са покрити.4 микрограма от тази отрова и си мъртъв. Това вещество не се синтезира от самите корали, а от динофлагелатни водорасли, които се прикрепват към тях. По този начин то се натрупва в тялото на коралите. Атакува сърдечния мускул,покачва кръвното налягане. Разрушава клетките.

Чрез  това смъртоностно вещество може да се моделират заболявания . Например кръвното налягане.
При отравяне с палитоксин, се променя пропускливостта на клетъчните стени. Отварят се канали, човек чувства кислороден глад,настъва парализа,задушаване.
Също така палитоксинът се използва и в лицево-челюстната хирургия за обездвижване на мускула на лицето. Противораково средство , също се използва и при лимфоцитна левкемия.
Автор: Албена Иванова