Спори- структури позволяващи преживяването на организма. Споровите са около 5 000 вида и водят паразитен начин на живот, клетъчни паразити (в безгръбначните животни). Размножават се по безполов и полов път.
Безполово- шизогония- множествено делене или синтомия (неколкократно делене на ядрото и разпадане на майчината клетка на дъщерни, колкото са ядрата). Ядрените клетки са дребни и се наричат мерозоити (мерос-частица, много малки животинки). За кратко време от един майчин индивид се получават много дъщерни (шизонти= спорозоити- шизо-цепя,деля,нарязвам)Новите индивиди нападат нови клетки на гостоприямника , хранят се,нарастват и пак се делят. Така паразитите си осигуряват оцеляването.
Полово- гамети (може да бъдат еднакви- изогамети и такива, които се различават- анизогамни (анизогамна популация),представлява зигота, която след обвиване с 1 или повече обвивки се превръща в ооциста (циста-защитено, оом-яйце).
При Споровите ооцистата се изхвърля чрез фекалиите. Там продължава да се развива (външна среда)- спорогония (само за споровите е характерно). В ооцистата се образува 1 или повече спори, а във всяка спора се образуват множество индивиди-спорозоити. Гостоприемника се заразява като поглъща зрели спори- в клетките на тънките черва или в други части на храносмилателната система се размножават безполово
Клас Sporozoa
Подклас Gregarinia (грегарина)
Паразитират само в безгръбначни животни- применро в насекомите: прешленести червеи, в паякообразни, в ракообразни.Жизненият цикъл е без смяна на гостоприемника. Липсва шизогония. Размножаването е по полов път чрез популация и по следваща фаза на съзряване-спорогония. Заразяването се осъществява като спорите се разпространяват от вятъра лесно тъй като са много дребни. Жертвите поглъщат с храната спорите. Всяка спора съдържа определен брой спорозоити. В хранозмилателната система или по-точно в тънките черва се освобождават и проникват в клетката с поощта на апикален комплекс
описания на спорозоита- пръстен в единия край (отпред). Пръстенът има фибрили навити като пружина и имат опорна функция. Отвора е свързан с 2 жлезисти роптрии, отделящи секрет- той разграждат мембраната на клетката гостоприемник.
Грегарини
Клетката им е разделена на сектори. Клетката се състои от прикрепващо устройство- епимерит- прилича на зъбци захващане към клетката гостоприемник. Втора част на клетката- протомерит – не включва в себе си ядрото. В деутомерията е ядрото/а. Цитоплазмата съдържа много резервно вещество- парагликоген. Той се натрупва най-много при паразити живеещи в безкислородна среда. Някои от грегарините нямат ясно разделяне на клетката.
-жиснен цикъл-грегарина в ларва на брашлен червей.
-гостоприемникът се храни с растителна храна съдържаща спори.
- спорите навлизат в клетките на тънките черва- по осмотичен път се хранят, растат (газа на разтеж)-хранещите се са трофозоити, индивидите стават по-големи, излизат от клетката, това което ги задържа за нея е епимерит. Висят като колбаси-готови за гаметогония (откъсват епимерита и остават в червото, двата индивида (женския и мъжкия)не се различават, познават се химически). Мъжкият се прикрепва зад женския (образуват –сизигии- гамонти (мъжки и женски). Женският индивид се нарича примит, а мъцкият сателит, спътник. Някои се допират странично, а други са едно до друго. Сизигиите се движат заедно, след това се слепват и образуват обща обвивка-тази структура се нарича гаметоциста.
Гамонти: ядрата им се делят многократно . От ядрата (на мъжкия и на женския индивид) се образуват спермата и яйцеклетките. Връзката между тях се разваля. Плуват гамети подготвящи се за популация. Всяка зигота се обвива в обвивка-ооциста. Чрез фекалиите ооцистата се озхвърля навън- при кислород и подходяща температура се развиват много спори. Много спори в ооцистата-много индивиди в една спора. Чвсички паразити живеят в безкислородна среда.
Автор: Албена Иванова
Безполово- шизогония- множествено делене или синтомия (неколкократно делене на ядрото и разпадане на майчината клетка на дъщерни, колкото са ядрата). Ядрените клетки са дребни и се наричат мерозоити (мерос-частица, много малки животинки). За кратко време от един майчин индивид се получават много дъщерни (шизонти= спорозоити- шизо-цепя,деля,нарязвам)Новите индивиди нападат нови клетки на гостоприямника , хранят се,нарастват и пак се делят. Така паразитите си осигуряват оцеляването.
Полово- гамети (може да бъдат еднакви- изогамети и такива, които се различават- анизогамни (анизогамна популация),представлява зигота, която след обвиване с 1 или повече обвивки се превръща в ооциста (циста-защитено, оом-яйце).
При Споровите ооцистата се изхвърля чрез фекалиите. Там продължава да се развива (външна среда)- спорогония (само за споровите е характерно). В ооцистата се образува 1 или повече спори, а във всяка спора се образуват множество индивиди-спорозоити. Гостоприемника се заразява като поглъща зрели спори- в клетките на тънките черва или в други части на храносмилателната система се размножават безполово
Клас Sporozoa
Подклас Gregarinia (грегарина)
Паразитират само в безгръбначни животни- применро в насекомите: прешленести червеи, в паякообразни, в ракообразни.Жизненият цикъл е без смяна на гостоприемника. Липсва шизогония. Размножаването е по полов път чрез популация и по следваща фаза на съзряване-спорогония. Заразяването се осъществява като спорите се разпространяват от вятъра лесно тъй като са много дребни. Жертвите поглъщат с храната спорите. Всяка спора съдържа определен брой спорозоити. В хранозмилателната система или по-точно в тънките черва се освобождават и проникват в клетката с поощта на апикален комплекс
описания на спорозоита- пръстен в единия край (отпред). Пръстенът има фибрили навити като пружина и имат опорна функция. Отвора е свързан с 2 жлезисти роптрии, отделящи секрет- той разграждат мембраната на клетката гостоприемник.
Грегарини
Клетката им е разделена на сектори. Клетката се състои от прикрепващо устройство- епимерит- прилича на зъбци захващане към клетката гостоприемник. Втора част на клетката- протомерит – не включва в себе си ядрото. В деутомерията е ядрото/а. Цитоплазмата съдържа много резервно вещество- парагликоген. Той се натрупва най-много при паразити живеещи в безкислородна среда. Някои от грегарините нямат ясно разделяне на клетката.
-жиснен цикъл-грегарина в ларва на брашлен червей.
-гостоприемникът се храни с растителна храна съдържаща спори.
- спорите навлизат в клетките на тънките черва- по осмотичен път се хранят, растат (газа на разтеж)-хранещите се са трофозоити, индивидите стават по-големи, излизат от клетката, това което ги задържа за нея е епимерит. Висят като колбаси-готови за гаметогония (откъсват епимерита и остават в червото, двата индивида (женския и мъжкия)не се различават, познават се химически). Мъжкият се прикрепва зад женския (образуват –сизигии- гамонти (мъжки и женски). Женският индивид се нарича примит, а мъцкият сателит, спътник. Някои се допират странично, а други са едно до друго. Сизигиите се движат заедно, след това се слепват и образуват обща обвивка-тази структура се нарича гаметоциста.
Гамонти: ядрата им се делят многократно . От ядрата (на мъжкия и на женския индивид) се образуват спермата и яйцеклетките. Връзката между тях се разваля. Плуват гамети подготвящи се за популация. Всяка зигота се обвива в обвивка-ооциста. Чрез фекалиите ооцистата се озхвърля навън- при кислород и подходяща температура се развиват много спори. Много спори в ооцистата-много индивиди в една спора. Чвсички паразити живеят в безкислородна среда.