Има една теория, която твърди, че личния живот на другите не е ваша работа... Но ако смятате, че е подло да премълчавате подобна тайна или пък предпочитате приятелят ви да чуе новината от вас, а не от училищните клюкарки – тогава ще трябва да се подготвите за един доста труден разговор.
Има някои неща в живота, които човек или казва, когато ги научи или си мълчи за вечни времена. Ако откриете, че изневеряват на приятеля ви, трябва да прецените какво ще правите с тази информация. Ако решите да си замълчите, а след време нещата излязат наяве, в никакъв случай недейте да правите изказвания от типа: „О, аз знам от миналата година, но се чудех как да ти го кажа.” Много малко приятели ще ви благодарят, че сте си държали езика зад зъбите, особено след толкова време.
Ако пък решите да кажете веднага, това е достатъчно почтено, но съвсем не означава, че ще ви приемат като герои. Помнете, че макар да не сте виновни, вие сте лошия вестоносец. Бъдете благородни и прощавайте, ако първите реакции на приятеля ви са неадекватни.
За да си спестите неприятности :
Например да предположим, че сте видели „извършителя” в киното с друга. Питате приятелката си: „Къде беше гаджето ти онази вечер?” Тя отговаря: „У тях. Помагаше на техните да пребоядисат кухнята. Защо?” Вие отговаряте: „Онази вечер в киното видях едно момче, което страшно приличаше на него. Беше с онази, русата десетокласничка, с обецата на носа. Всъщност момчето толкова приличаше на него, че реших да не казвам „здрасти”. Така представяте информацията по начин, който дава на приятелката ви пространство за маневриране и запазва нейното достойнство. Вие знаете много добре, че нейното гадже е било на среща с онази десетокласничка. И че те определено са си близки. Изпълнили сте своя дълг и вашата приятелка може да прави с информацията каквото сметне за добре.
Не забравяйте, че в такива случаи хората се чувстват много наранени. Обикновено им е нужно време, за да успеят да преглътнат истината. В началото е възможно да отричат, да не ви повярват или дори да насочат гнева си към вас. Постъпете като истински приятели и ги подкрепете в този кризисен момент!
(В статията са използвани откъси от книгата „Как да водим трудни разговори по 101 деликатни теми” на ИК „Кръгозор”)
Автор: Александър Ненов
Има някои неща в живота, които човек или казва, когато ги научи или си мълчи за вечни времена. Ако откриете, че изневеряват на приятеля ви, трябва да прецените какво ще правите с тази информация. Ако решите да си замълчите, а след време нещата излязат наяве, в никакъв случай недейте да правите изказвания от типа: „О, аз знам от миналата година, но се чудех как да ти го кажа.” Много малко приятели ще ви благодарят, че сте си държали езика зад зъбите, особено след толкова време.
Ако пък решите да кажете веднага, това е достатъчно почтено, но съвсем не означава, че ще ви приемат като герои. Помнете, че макар да не сте виновни, вие сте лошия вестоносец. Бъдете благородни и прощавайте, ако първите реакции на приятеля ви са неадекватни.
За да си спестите неприятности :
- Проверете няколко пъти фактите. Трябва да разполагате със сигурни доказателства, а не с предположения от типа „мисля, че...”, „има вероятност да...” и прочие. Просто разкажете какво сте видели и разбрали.
- Първо кажете на приятеля, а не на всички ваши познати.
Например да предположим, че сте видели „извършителя” в киното с друга. Питате приятелката си: „Къде беше гаджето ти онази вечер?” Тя отговаря: „У тях. Помагаше на техните да пребоядисат кухнята. Защо?” Вие отговаряте: „Онази вечер в киното видях едно момче, което страшно приличаше на него. Беше с онази, русата десетокласничка, с обецата на носа. Всъщност момчето толкова приличаше на него, че реших да не казвам „здрасти”. Така представяте информацията по начин, който дава на приятелката ви пространство за маневриране и запазва нейното достойнство. Вие знаете много добре, че нейното гадже е било на среща с онази десетокласничка. И че те определено са си близки. Изпълнили сте своя дълг и вашата приятелка може да прави с информацията каквото сметне за добре.
Не забравяйте, че в такива случаи хората се чувстват много наранени. Обикновено им е нужно време, за да успеят да преглътнат истината. В началото е възможно да отричат, да не ви повярват или дори да насочат гнева си към вас. Постъпете като истински приятели и ги подкрепете в този кризисен момент!
(В статията са използвани откъси от книгата „Как да водим трудни разговори по 101 деликатни теми” на ИК „Кръгозор”)