Функции на кожата. Кожата изпълнява различни функции.
Защитна функция. Роговият слой на епидермиса намалява до минимум загубата на вода от организма. Той предпазва по-дълбоко разположените тъкани от изсушаване, износване и нараняване. Кожата възпрепятства навлизането на бактерии и на токсични вещества в организма. Отделените на повърхността на кожата млечна киселина и ензимът лизозим потискат развитието на микроорганизмите. Образуваният в епидермиса пигмент меланин има защитна функция, поглъщайки ултравиолетовите лъчи на слънцето.
Терморегулаторна функция. Основната част от топлообмена на организма с околната среда се осъществява чрез кожата. Подкожната мастна тъкан е топлинен изолатор, защото е лош проводник на топлина. Промяната в кръвоснабдяването на кожата е много ефективен механизъм за пренасяне или за ограничаване пренасянето на топлина от вътрешността на тялото към повърхността му. При изпарение на образуваната пот тялото се охлажда. Количеството на образуваната пот от потните жлези се мени в зависимост от нуждите на терморегулацията.
Сетивна функция. В кожата има рецептори за топло, студено, допир, натиск и болка. Кожната чувствителност съдейства за по-доброто приспособяване на организма към промените в околната среда и за поддържане на хомеостазата на организма.
Резервоарна функция. Кожните кръвоносни съдове имат значителна вместимост. При максималното им разширяване в тях може да се задържи до 1 l кръв.
Обменна функция. Под действие на ултравиолетовите лъчи на слънцето в кожата започва синтезата на витамин D3.
Отделителна функция. Потните и мастните жлези на кожата участват в отделянето на крайни продукти от обмяната на веществата. Отделянето на малки количества пикочина позволява на кожата да допълва отделителната функция на бъбреците.
Дихателна функция. Кожата е в състояние да приема О2 и да отдава СО2 от организма. Преминалите количества обаче са твърде малки и нямат съществено значение за газовата обмяна.
Автор: Александър Ненов
Защитна функция. Роговият слой на епидермиса намалява до минимум загубата на вода от организма. Той предпазва по-дълбоко разположените тъкани от изсушаване, износване и нараняване. Кожата възпрепятства навлизането на бактерии и на токсични вещества в организма. Отделените на повърхността на кожата млечна киселина и ензимът лизозим потискат развитието на микроорганизмите. Образуваният в епидермиса пигмент меланин има защитна функция, поглъщайки ултравиолетовите лъчи на слънцето.
Терморегулаторна функция. Основната част от топлообмена на организма с околната среда се осъществява чрез кожата. Подкожната мастна тъкан е топлинен изолатор, защото е лош проводник на топлина. Промяната в кръвоснабдяването на кожата е много ефективен механизъм за пренасяне или за ограничаване пренасянето на топлина от вътрешността на тялото към повърхността му. При изпарение на образуваната пот тялото се охлажда. Количеството на образуваната пот от потните жлези се мени в зависимост от нуждите на терморегулацията.
Сетивна функция. В кожата има рецептори за топло, студено, допир, натиск и болка. Кожната чувствителност съдейства за по-доброто приспособяване на организма към промените в околната среда и за поддържане на хомеостазата на организма.
Резервоарна функция. Кожните кръвоносни съдове имат значителна вместимост. При максималното им разширяване в тях може да се задържи до 1 l кръв.
Обменна функция. Под действие на ултравиолетовите лъчи на слънцето в кожата започва синтезата на витамин D3.
Отделителна функция. Потните и мастните жлези на кожата участват в отделянето на крайни продукти от обмяната на веществата. Отделянето на малки количества пикочина позволява на кожата да допълва отделителната функция на бъбреците.
Дихателна функция. Кожата е в състояние да приема О2 и да отдава СО2 от организма. Преминалите количества обаче са твърде малки и нямат съществено значение за газовата обмяна.