В превод на българската дума диморфизъм означава двуформие. Всъщност диморфизмът е само частен случай от полиморфизма, т. е. от многоформието. Тези термини се използват от зоолозите за означаване на всички онези случаи, при които един и същ вид животно се среща в две или няколко различни форми. При разделнополовите животни диморфизмът най-често е свързан с различия във вторичните полови белези.
Не при всички видове животни вторичните полови белези са постоянна характерна черта за полово-зрелите индивиди. У видовете, при които се наблюдава периодичност във функционирането на половите жлези, понякога се наблюдава и периодичност в появата на вторичните полови белези. Те се появяват само през така наречения брачен период — онова време от годината, през което животните се размножават. След преминаването на брачния период вторичните полови белези изчезват, за да се появят отново през следващия.
Половият диморфизъм се изразява най-често в това, че мъжките и женските животни от един и същ вид са различни по големина. При бозайниците и птиците мъжките са обикновено по-едри от женските. Така е и при някои видове влечуги, земноводни, насекоми и ракообразни. Но по-често мъжките са по-дребни от женските, например при повечето насекоми, паяци, риби и влечуги, както и при някои птици и бозайници.
Понякога разликата в големината и формата на мъжките и женските е толкова, голяма, че изглежда просто невероятно те да принадлежат към един вид животно. Такъв е случаят с морските червеи от род Бонелия Дълго време мъжките на тези червеи са били неизвестни. В края на краищата се установило, че те са истински джуджета в сравнение с женските, които са 50—100 пъти по-едри от тях. Размерите на мъжките достигат едва 1—2 мм. Те са лишени от храносмилателна система и живеят като паразити в каналите на размножителните органи на женската.
В много случаи половият диморфизъм се изразява в това, че мъжките животни са много по-ярко обагрени от женските. Особено много примери на такъв полов диморфизъм има сред птиците, които обитават тропичните и субтропични райони на сушата. При това различия за 20 см дължина.
От векове най-красивите пера на мъжките райски птици са служили за украшение на аборигените в Нова Гвинея. Но и Европа не е останала незасегната от тази мода. Към края на 19 век в нашия континент са били внесени над 50 000 кожи от райски птици заради разкошните им пера. Поради това райските птици са били обект на постоянно преследване. Някои видове вече са станали изключително редки. Да се носят пера от най-редките видове сега е привилегия само на племенните вождове.
Дългите пера, които красят опашката на мъжкия паун, също са характерен пример за вторичен полов белег. Когато паунът е спокоен и се занимава с прехраната си, те са събрани и отправени назад, но появи ли се женската, той с достойнство й ги демонстрира, разпервайки ги като ветрило.
Мъжките на много видове риби също добиват ярка окраска по време на брачния период. Любителите на аквариумни рибки познават десетки видове, които биха могли да бъдат дадени за пример. Повечето от тях имат тропичен произход. Особено характерен пример от нашата природа е рибата бодливка. През брачния период тръбната страна на мъжкия става яркозелена, а коремната — светлочервена. Очите му стават жълти и започват да блестят с метален блясък. Щом премине брачният период, ярките багри избледняват, а очите му престават да блестят.
Полов диморфизъм, свързан с различия в общата форма и устройство на тялото, се наблюдава най-вече при насекомите. Кой от нас не е тичал подир светулките, които летят в мрака на топлите летни нощи. Те ту светват, ту изгасват, за да светнат отново след миг. Тъй като не хвърчат бързо, бихме могли да уловим голям брой от тези бръмбарчета и да наблюдаваме как светват и изгасват тяхните „фенерчета", разположени отдолу на коремчетата им. Както всички останали бръмбари, те притежават надкрила (елитри), които в покой покриват задните ципести крила, с помощта на които летят. Светулките, които летят, са само мъжки. Женските светулки са съвършено различни по външен вид от мъжките. Те не летят, тъй като са лишени както от летателни крила, така и от елитри. По-едри са от мъжките, приличат на ларви и могат само да пълзят по земята между храстите. Светещите им органи издават постоянна зеленикава светлина за разлика от мигащата жълта светлина, излъчвана от мъжките.
Мъжките на много чифтокопитни бозайници са „украсени" с рога, каквито женските не притежават или ако ги имат, те са много по-слабо развити. Красивите рога на елена са вторичен полов белег, а не оръжие за защита от враговете. Нападнат от вълци, еленът се отбранява най-вече с копитата си. Рогата се използват при изпробване на силите между мъжкарите-съперници. Това изпробване на силите става чрез отблъскване с глава. При отблъскването рогата служат за по-доброто сцепване на срещуположно насочените глави на съперниците. Често дори не се стига до физическа битка, а само до демонстриране на рогата пред съперника чрез специални пози. Съдейки по големината им, единият от двамата понякога преценява, че е по-слаб и се оттегля.
За своите рога еленът заплаща висока цена. Неговият организъм изразходва твърде много енергия за тях. Рогата опадват всяка година и се заменят с нови, по-големи. Израстването на новите рога става бързо, само за около три и половина месеца, и то през месеците, когато храната е най-оскъдна. При това те достигат понякога до 10 кг, докато всички останали кости на животното тежат около 20 кг. Нищо чудно при това положение, че големи и внушителни рога могат да притежават само здравите и жизнеспособни животни.
Съществува интересно сходство между рогата на елена и „рогата" на бръмбара-бегач. И при него, както при елена, с „рога" е снабден само мъжкият. Всъщност това не са истински рога, а необикновено силно развити горни челюсти (мандибули). При женската те са нормално развити и са много по-малки от тези на мъжкия. Той ги използва не само за сплашване на всякакъв вид нападатели, но и за прогонване на съперниците си при овладяване на женската. И тук, както при елените, между мъжкарите понякога се водят битки. Големината на горните челюсти на мъжкия силно зависи от това, колко дълго се е изхранвала ларвата, от която се е развил.
Какво е значението на половия диморфизъм? Та нали в природата всяко явление има своя дълбок смисъл и значение! Отговорът на този въпрос е бил намерен още в края на 19 век от знаменития английски природоизпитател Чарлз Дарвин. Той счита, че сред животните в природата се извършва така нареченият от него полов подбор. Женското животно е готово да последва онзи мъжкар, който е по-едър, който има по-силно развити рога или по-ярко оперение. Тези си качества мъжките активно демонстрират пред женските посредством различни характерни движения по време на любовната игра. По-силно изразени вторични полови белези имат най-често мъжките животни, които са по-жизнеспособни, отличават се с по-голяма плодовитост и по-голяма устойчивост спрямо неблагоприятни външни условия. А това е от голямо значение за продължаването на рода. Женските, разбира се, не съзнават това, нито пък притежават нашата човешка естетическа преценка за красотата на мъжкото животно. Те просто по-силно се възбуждат от мъжките с по-силно изразени вторични полови белези и в тази си възбуда са готови да ги последват. Мъжките с по-слабо изразени вторични полови белези имат по-малко шансове. В съревнованието за спечелване на женската побеждават, така да се каже, „по-добрите". Това явление е, следователно, само един своеобразен механизъм, чрез който самата природа подбира най-добрите измежду многото за продължаване на поколението. Ползата от това за оцеляването на вида е очевидна.
Може би ще запитате защо женските животни не са по-ярко оцветени от мъжките и защо те не се съревновават помежду си за спечелване на мъжките?
Участието на мъжкия и на женския пол в размножаването е твърде неравностойно. Главното предназначение на мъжкото животно е да оплоди женското. Дори да загине скоро след оплождането, това няма да се отрази фатално върху продължаването на рода. За женското животно оплождането е само началото на цял ред процеси, от успешното приключване, на които зависи дали то ще остави поколение. Снасянето на яйцата и тяхното мътене или бременността и откърмянето на малките изискват продължително време, през което женската е най-добре да остане скрита от погледа на врага. Ето защо за нея е по-полезно да има окраска, която е не само скромна, но и незабележима.
Това, че по време на размножителния период или че изобщо мъжките животни са по-ярко обагрени от женските не е строго правило. При някои видове животни това не се налага. Има птици, при които женските са също така ярко оцветени, както и мъжките. Такъв е случаят със земеродното рибарче — една от най красивите и ярко обагрени нашенски птици. Земеродното рибарче строи своите гнезда в дупки и пещери. Там неговата женска мъти скрита от погледа на враговете.
Не във всички случаи обаче различията между мъжките и женските животни от един и същ вид са във връзка с действието на половия подбор. Много често тези различия са подчинени само на нееднаквите функции, които имат да изпълняват женските и мъжките индивиди.
Автор: Александър Ненов
Не при всички видове животни вторичните полови белези са постоянна характерна черта за полово-зрелите индивиди. У видовете, при които се наблюдава периодичност във функционирането на половите жлези, понякога се наблюдава и периодичност в появата на вторичните полови белези. Те се появяват само през така наречения брачен период — онова време от годината, през което животните се размножават. След преминаването на брачния период вторичните полови белези изчезват, за да се появят отново през следващия.
Половият диморфизъм се изразява най-често в това, че мъжките и женските животни от един и същ вид са различни по големина. При бозайниците и птиците мъжките са обикновено по-едри от женските. Така е и при някои видове влечуги, земноводни, насекоми и ракообразни. Но по-често мъжките са по-дребни от женските, например при повечето насекоми, паяци, риби и влечуги, както и при някои птици и бозайници.
Понякога разликата в големината и формата на мъжките и женските е толкова, голяма, че изглежда просто невероятно те да принадлежат към един вид животно. Такъв е случаят с морските червеи от род Бонелия Дълго време мъжките на тези червеи са били неизвестни. В края на краищата се установило, че те са истински джуджета в сравнение с женските, които са 50—100 пъти по-едри от тях. Размерите на мъжките достигат едва 1—2 мм. Те са лишени от храносмилателна система и живеят като паразити в каналите на размножителните органи на женската.
В много случаи половият диморфизъм се изразява в това, че мъжките животни са много по-ярко обагрени от женските. Особено много примери на такъв полов диморфизъм има сред птиците, които обитават тропичните и субтропични райони на сушата. При това различия за 20 см дължина.
От векове най-красивите пера на мъжките райски птици са служили за украшение на аборигените в Нова Гвинея. Но и Европа не е останала незасегната от тази мода. Към края на 19 век в нашия континент са били внесени над 50 000 кожи от райски птици заради разкошните им пера. Поради това райските птици са били обект на постоянно преследване. Някои видове вече са станали изключително редки. Да се носят пера от най-редките видове сега е привилегия само на племенните вождове.
Дългите пера, които красят опашката на мъжкия паун, също са характерен пример за вторичен полов белег. Когато паунът е спокоен и се занимава с прехраната си, те са събрани и отправени назад, но появи ли се женската, той с достойнство й ги демонстрира, разпервайки ги като ветрило.
Мъжките на много видове риби също добиват ярка окраска по време на брачния период. Любителите на аквариумни рибки познават десетки видове, които биха могли да бъдат дадени за пример. Повечето от тях имат тропичен произход. Особено характерен пример от нашата природа е рибата бодливка. През брачния период тръбната страна на мъжкия става яркозелена, а коремната — светлочервена. Очите му стават жълти и започват да блестят с метален блясък. Щом премине брачният период, ярките багри избледняват, а очите му престават да блестят.
Полов диморфизъм, свързан с различия в общата форма и устройство на тялото, се наблюдава най-вече при насекомите. Кой от нас не е тичал подир светулките, които летят в мрака на топлите летни нощи. Те ту светват, ту изгасват, за да светнат отново след миг. Тъй като не хвърчат бързо, бихме могли да уловим голям брой от тези бръмбарчета и да наблюдаваме как светват и изгасват тяхните „фенерчета", разположени отдолу на коремчетата им. Както всички останали бръмбари, те притежават надкрила (елитри), които в покой покриват задните ципести крила, с помощта на които летят. Светулките, които летят, са само мъжки. Женските светулки са съвършено различни по външен вид от мъжките. Те не летят, тъй като са лишени както от летателни крила, така и от елитри. По-едри са от мъжките, приличат на ларви и могат само да пълзят по земята между храстите. Светещите им органи издават постоянна зеленикава светлина за разлика от мигащата жълта светлина, излъчвана от мъжките.
Мъжките на много чифтокопитни бозайници са „украсени" с рога, каквито женските не притежават или ако ги имат, те са много по-слабо развити. Красивите рога на елена са вторичен полов белег, а не оръжие за защита от враговете. Нападнат от вълци, еленът се отбранява най-вече с копитата си. Рогата се използват при изпробване на силите между мъжкарите-съперници. Това изпробване на силите става чрез отблъскване с глава. При отблъскването рогата служат за по-доброто сцепване на срещуположно насочените глави на съперниците. Често дори не се стига до физическа битка, а само до демонстриране на рогата пред съперника чрез специални пози. Съдейки по големината им, единият от двамата понякога преценява, че е по-слаб и се оттегля.
За своите рога еленът заплаща висока цена. Неговият организъм изразходва твърде много енергия за тях. Рогата опадват всяка година и се заменят с нови, по-големи. Израстването на новите рога става бързо, само за около три и половина месеца, и то през месеците, когато храната е най-оскъдна. При това те достигат понякога до 10 кг, докато всички останали кости на животното тежат около 20 кг. Нищо чудно при това положение, че големи и внушителни рога могат да притежават само здравите и жизнеспособни животни.
Съществува интересно сходство между рогата на елена и „рогата" на бръмбара-бегач. И при него, както при елена, с „рога" е снабден само мъжкият. Всъщност това не са истински рога, а необикновено силно развити горни челюсти (мандибули). При женската те са нормално развити и са много по-малки от тези на мъжкия. Той ги използва не само за сплашване на всякакъв вид нападатели, но и за прогонване на съперниците си при овладяване на женската. И тук, както при елените, между мъжкарите понякога се водят битки. Големината на горните челюсти на мъжкия силно зависи от това, колко дълго се е изхранвала ларвата, от която се е развил.
Какво е значението на половия диморфизъм? Та нали в природата всяко явление има своя дълбок смисъл и значение! Отговорът на този въпрос е бил намерен още в края на 19 век от знаменития английски природоизпитател Чарлз Дарвин. Той счита, че сред животните в природата се извършва така нареченият от него полов подбор. Женското животно е готово да последва онзи мъжкар, който е по-едър, който има по-силно развити рога или по-ярко оперение. Тези си качества мъжките активно демонстрират пред женските посредством различни характерни движения по време на любовната игра. По-силно изразени вторични полови белези имат най-често мъжките животни, които са по-жизнеспособни, отличават се с по-голяма плодовитост и по-голяма устойчивост спрямо неблагоприятни външни условия. А това е от голямо значение за продължаването на рода. Женските, разбира се, не съзнават това, нито пък притежават нашата човешка естетическа преценка за красотата на мъжкото животно. Те просто по-силно се възбуждат от мъжките с по-силно изразени вторични полови белези и в тази си възбуда са готови да ги последват. Мъжките с по-слабо изразени вторични полови белези имат по-малко шансове. В съревнованието за спечелване на женската побеждават, така да се каже, „по-добрите". Това явление е, следователно, само един своеобразен механизъм, чрез който самата природа подбира най-добрите измежду многото за продължаване на поколението. Ползата от това за оцеляването на вида е очевидна.
Може би ще запитате защо женските животни не са по-ярко оцветени от мъжките и защо те не се съревновават помежду си за спечелване на мъжките?
Участието на мъжкия и на женския пол в размножаването е твърде неравностойно. Главното предназначение на мъжкото животно е да оплоди женското. Дори да загине скоро след оплождането, това няма да се отрази фатално върху продължаването на рода. За женското животно оплождането е само началото на цял ред процеси, от успешното приключване, на които зависи дали то ще остави поколение. Снасянето на яйцата и тяхното мътене или бременността и откърмянето на малките изискват продължително време, през което женската е най-добре да остане скрита от погледа на врага. Ето защо за нея е по-полезно да има окраска, която е не само скромна, но и незабележима.
Това, че по време на размножителния период или че изобщо мъжките животни са по-ярко обагрени от женските не е строго правило. При някои видове животни това не се налага. Има птици, при които женските са също така ярко оцветени, както и мъжките. Такъв е случаят със земеродното рибарче — една от най красивите и ярко обагрени нашенски птици. Земеродното рибарче строи своите гнезда в дупки и пещери. Там неговата женска мъти скрита от погледа на враговете.
Не във всички случаи обаче различията между мъжките и женските животни от един и същ вид са във връзка с действието на половия подбор. Много често тези различия са подчинени само на нееднаквите функции, които имат да изпълняват женските и мъжките индивиди.