Главен герой в първа глава на романа ,,Под игото” е чорбаджи Марко.Образът му е представен чрез пряка авторова характеристика и чрез неговите постъпки, реч и действия.
Той е заможен човек от Бяла черква.Занимава се с търговия. Чорбаджи Марко е главата на семейството, той символизира типичния българин - почтен, разумен, дълбоко уважаващ християнските ценности, прогресивен и родолюбец. Неговата жена представлява типичната християнска съпруга, смирена и покорна, обичаща силно съпруга си. Именно на нея и на Марковата майка се пада тежката участ по отглеждането и възпитаването на многобройната челяд на Марко.Героят е петдесет годишен , с исполински ръст, леко приведен, но строен.Лицето му е червендалесто, загрубяло от слънцето и ветровете.Големи вежди засенчват сините му очи.В повечето случаи физиономията му има строго изражение.Въпреки това от лицето му лъха добродушие, честност и искреност.Осанката и погледът му предизвикват симпатия, уважение, всяват респект. Благодарение на разума и прогресивното мислене на патриарха на това семейство децата получават образование - "Сам остал прост, Марко обичаше учението и учените." , " Но той чуствуваше, със сърцето си разбираше, че в науката се крие някаква тайнствена сила, която ще промени света.".Вярва в нея както вярва в бога без да разсъждава.Старае се с всичките си сили да бъде полезен на училището и се чувства особено горд, когато е избран за негов настоятел.Марко има свой практически възглед за възпитанието.Убеден е, че това, което се забранява, по-силно се желае.Не пропуска нито една възможност щом децата са около него да ги напътства и съветва.Не са му чужди добрите навици за хранене и изпълнението на християнските норми, държи на приличния външен вид на всеки един от синовете си.Забележките му са добронамерени, съпроводени със силни, емоционално наситени сравнения - ,, ахиевски читак”, ,,тутраканец”, ,,казашки” .Предпазва децата си от различни пороци - алкохол и кражба.Строгият баща кара децата си да пият вино пред него, а не да посягат жадно и тайно към алкохола.Възлага им отброяването и отключването и заключването на сандъците с рубета.Трудолюбив и организиран, той цели да направи от своите деца достойни граждани от които да не се срамува.
Чорбаджията е човек на реда.Това личи от насядалите около софрата членове на семейството.Патриархалният бит е сложил отпечатък върху взаимоотношенията между големи и малки, между деца и възрастни.
След вечерята бащата се интересува от преподаването в школото, както и от усвоените от синовете му знания конкретно по история.В диалога между баща и деца ясно проличава преклонението и обичта на Марко към Русия.Представата на читателя за главното действащо лице в тази се обогатява и доуточнява в следващия епизод.
Марко приема радушно неканения гост, предизвикал страшен смут в двора.Внимателен, добросърдечен, той бърза да нахрани избягалия от Диарбекир затворник Иван Кралича.
Всяка постъпка, всяко действие и слово утвърждават Марко като положителен герой.Правят го наистина запомнящ се образ, защото е родител-пример, истински българин и личност достойна за уважение.
Автор: Александър Ненов
Той е заможен човек от Бяла черква.Занимава се с търговия. Чорбаджи Марко е главата на семейството, той символизира типичния българин - почтен, разумен, дълбоко уважаващ християнските ценности, прогресивен и родолюбец. Неговата жена представлява типичната християнска съпруга, смирена и покорна, обичаща силно съпруга си. Именно на нея и на Марковата майка се пада тежката участ по отглеждането и възпитаването на многобройната челяд на Марко.Героят е петдесет годишен , с исполински ръст, леко приведен, но строен.Лицето му е червендалесто, загрубяло от слънцето и ветровете.Големи вежди засенчват сините му очи.В повечето случаи физиономията му има строго изражение.Въпреки това от лицето му лъха добродушие, честност и искреност.Осанката и погледът му предизвикват симпатия, уважение, всяват респект. Благодарение на разума и прогресивното мислене на патриарха на това семейство децата получават образование - "Сам остал прост, Марко обичаше учението и учените." , " Но той чуствуваше, със сърцето си разбираше, че в науката се крие някаква тайнствена сила, която ще промени света.".Вярва в нея както вярва в бога без да разсъждава.Старае се с всичките си сили да бъде полезен на училището и се чувства особено горд, когато е избран за негов настоятел.Марко има свой практически възглед за възпитанието.Убеден е, че това, което се забранява, по-силно се желае.Не пропуска нито една възможност щом децата са около него да ги напътства и съветва.Не са му чужди добрите навици за хранене и изпълнението на християнските норми, държи на приличния външен вид на всеки един от синовете си.Забележките му са добронамерени, съпроводени със силни, емоционално наситени сравнения - ,, ахиевски читак”, ,,тутраканец”, ,,казашки” .Предпазва децата си от различни пороци - алкохол и кражба.Строгият баща кара децата си да пият вино пред него, а не да посягат жадно и тайно към алкохола.Възлага им отброяването и отключването и заключването на сандъците с рубета.Трудолюбив и организиран, той цели да направи от своите деца достойни граждани от които да не се срамува.
Чорбаджията е човек на реда.Това личи от насядалите около софрата членове на семейството.Патриархалният бит е сложил отпечатък върху взаимоотношенията между големи и малки, между деца и възрастни.
След вечерята бащата се интересува от преподаването в школото, както и от усвоените от синовете му знания конкретно по история.В диалога между баща и деца ясно проличава преклонението и обичта на Марко към Русия.Представата на читателя за главното действащо лице в тази се обогатява и доуточнява в следващия епизод.
Марко приема радушно неканения гост, предизвикал страшен смут в двора.Внимателен, добросърдечен, той бърза да нахрани избягалия от Диарбекир затворник Иван Кралича.
Всяка постъпка, всяко действие и слово утвърждават Марко като положителен герой.Правят го наистина запомнящ се образ, защото е родител-пример, истински българин и личност достойна за уважение.