Японският физик, Масатоши Кошиба, е носител на Нобелова награда по физика за 2002 година.
Кошиба е роден на 19 септември 1926 година в Тойохаши, Япония. Завършва Токийския университет през 1951 година, а през 1955 година защитава докторска дисертация в Университета на Рочестър. През 1960 година той става професор в Токийския университет, а през 1987 година - почетен професор.
Кошиба работи върху неутрината, елементарни частици, които дълго след теоретичното им предвиждане не са били наблюдавани от учените. От 20-те години на 20-ти век се предполага, че Слънцето трябва да излъчва голям брой неутрина поради термоядрените реакции, от които то черпи енергия. По-късно е теоретично установено, че Слънцето трябва да произвежда огромен брой неутрина, които, обаче, взаимодействат изключително слабо с материята, поради което са на практика ненаблюдаеми.
Кошиба започва работа върху предложения от Реймънд Дейвис опит, като поставя водни резервоари в стара цинкова мина в Япония. Извършеният от него опит (наречен Камиоканде-II) потвърждава резултатите на Дейвис: засеченото неутрино е три пъти по-малко от теоретично очакваното. През 1987 година Камиоканде засича неутриното, излъчено при избухването на свръхновата SN1987A в Големия магеланов облак.
След построяването на по-голям детектор, наречен Супер-Камиоканде, който започва да работи през 1996, Кошиба доказва това, което учените подозират отдавна: неутрината, при полета си, свободно преминават от един вид в друг, като съществуват общо три вида, което обяснява парадокса с наблюдаването на три пъти по-малко неутрина от Слънцето.
Автор: Тони
Кошиба е роден на 19 септември 1926 година в Тойохаши, Япония. Завършва Токийския университет през 1951 година, а през 1955 година защитава докторска дисертация в Университета на Рочестър. През 1960 година той става професор в Токийския университет, а през 1987 година - почетен професор.
Кошиба работи върху неутрината, елементарни частици, които дълго след теоретичното им предвиждане не са били наблюдавани от учените. От 20-те години на 20-ти век се предполага, че Слънцето трябва да излъчва голям брой неутрина поради термоядрените реакции, от които то черпи енергия. По-късно е теоретично установено, че Слънцето трябва да произвежда огромен брой неутрина, които, обаче, взаимодействат изключително слабо с материята, поради което са на практика ненаблюдаеми.
Кошиба започва работа върху предложения от Реймънд Дейвис опит, като поставя водни резервоари в стара цинкова мина в Япония. Извършеният от него опит (наречен Камиоканде-II) потвърждава резултатите на Дейвис: засеченото неутрино е три пъти по-малко от теоретично очакваното. През 1987 година Камиоканде засича неутриното, излъчено при избухването на свръхновата SN1987A в Големия магеланов облак.
След построяването на по-голям детектор, наречен Супер-Камиоканде, който започва да работи през 1996, Кошиба доказва това, което учените подозират отдавна: неутрината, при полета си, свободно преминават от един вид в друг, като съществуват общо три вида, което обяснява парадокса с наблюдаването на три пъти по-малко неутрина от Слънцето.