Американският физик Чарлс Таунс е известен с откриването на мазера и има други основни заслуги в областта на квантовата електроника.
Роден е на 28 юли 1915 година е Южна Каролина, САЩ. Получава образованието си в Университета Фурман , магистърска степен от университета Дюк и докторска степен от Калифорнийския технологичен институт. Професор в Калифорнийския университет Бъркли.
.
През Втората световна война Таунс за военните, но през 1948 се връща към научната си работа в Колумбийския университет.
Създаването на първия работещ мазер е завършено през 1954, след тригодишна работа. През 1955 година той публикува, в съавторство с Артър Шалоу, книгата „Микровълнова спектроскопия“. През 1964 година Таунс е удостоен с Нобелова награда за физика. През 2005 е награден с награда ‘Темпълтън’ за прогрес в религията.
Мазерът устройство, което създава кохерентни електромагнитни вълни посредством усилване предизвикано от стимулирана емисия. Исторически наименованието произхожда от английския акроним "microwave amplification by stimulated emission of radiation", въпреки че модерните мазери излъчват в широк електромагнитен спектър, а не само в микровълновия. Това е довело на много места "microwave" да се замени с "molecular" в акронима, както е предложено от Таунс. Когато са разработени първите оптично кохерентни осцилатори, те първоначално се наричат 'оптични мазери', но по-късно стават по-известни като лазери.
За първи път теоретично принципът на действие на мазера се описва от Николай Басов и Александър Прохоров от Леб едевия институт по физика на Всесъюзната конференция по радио спектроскопия организирана от Съветската Академия на Науките през май 1952 година. Независимо от тях, Таунс,м Дж. Гордън и Х. Зайгер построяват първия мазер в Колумбийския университет през 1953 година. Устройството използва стимулирана емисия в пари на енергезирани амонячни молекули, за да постигне усилване на радиовълни с честота 24 гигахерца. По-късно Таунс работи с Артър Шалоу, като описват принципа на 'оптичния мазер', или 'лазера', който Теодор Майман демонстрира за пръв път през 1960 година. За техните изследвания в тази област, Басов, Прохоров и Таунс получават Нобелова награда за физика през 1964 година.
Мазерът е базиран на принципа на стимулираната емисия предложен от Айнщайн още през 1917 година. А именно, че когато атомите са във възбудено енергетично ниво, те могат да усилват радиация на определена честота. Поставяйки подобна усилваща среда в резонантна кухина, се постига обратна реакция, която може да създаде кохерентна радиация (лъчение).
Мазерите често се използват за високопрецизни честотни еталони. Тези "атомно честотни стандарти" са една от формите на атомния часовник. Също се употребяват като електронни усилватели при радиотелескопоите. Съвременните мазери са индентични с оригиналния дизайн. Мазерната осцилация разчита на стимулирана емисия между две хиперфини нива на атомния водород.
Автор: Тони
Роден е на 28 юли 1915 година е Южна Каролина, САЩ. Получава образованието си в Университета Фурман , магистърска степен от университета Дюк и докторска степен от Калифорнийския технологичен институт. Професор в Калифорнийския университет Бъркли.
.
През Втората световна война Таунс за военните, но през 1948 се връща към научната си работа в Колумбийския университет.
Създаването на първия работещ мазер е завършено през 1954, след тригодишна работа. През 1955 година той публикува, в съавторство с Артър Шалоу, книгата „Микровълнова спектроскопия“. През 1964 година Таунс е удостоен с Нобелова награда за физика. През 2005 е награден с награда ‘Темпълтън’ за прогрес в религията.
Мазерът устройство, което създава кохерентни електромагнитни вълни посредством усилване предизвикано от стимулирана емисия. Исторически наименованието произхожда от английския акроним "microwave amplification by stimulated emission of radiation", въпреки че модерните мазери излъчват в широк електромагнитен спектър, а не само в микровълновия. Това е довело на много места "microwave" да се замени с "molecular" в акронима, както е предложено от Таунс. Когато са разработени първите оптично кохерентни осцилатори, те първоначално се наричат 'оптични мазери', но по-късно стават по-известни като лазери.
За първи път теоретично принципът на действие на мазера се описва от Николай Басов и Александър Прохоров от Леб едевия институт по физика на Всесъюзната конференция по радио спектроскопия организирана от Съветската Академия на Науките през май 1952 година. Независимо от тях, Таунс,м Дж. Гордън и Х. Зайгер построяват първия мазер в Колумбийския университет през 1953 година. Устройството използва стимулирана емисия в пари на енергезирани амонячни молекули, за да постигне усилване на радиовълни с честота 24 гигахерца. По-късно Таунс работи с Артър Шалоу, като описват принципа на 'оптичния мазер', или 'лазера', който Теодор Майман демонстрира за пръв път през 1960 година. За техните изследвания в тази област, Басов, Прохоров и Таунс получават Нобелова награда за физика през 1964 година.
Мазерът е базиран на принципа на стимулираната емисия предложен от Айнщайн още през 1917 година. А именно, че когато атомите са във възбудено енергетично ниво, те могат да усилват радиация на определена честота. Поставяйки подобна усилваща среда в резонантна кухина, се постига обратна реакция, която може да създаде кохерентна радиация (лъчение).
Мазерите често се използват за високопрецизни честотни еталони. Тези "атомно честотни стандарти" са една от формите на атомния часовник. Също се употребяват като електронни усилватели при радиотелескопоите. Съвременните мазери са индентични с оригиналния дизайн. Мазерната осцилация разчита на стимулирана емисия между две хиперфини нива на атомния водород.