Британско-американският математик и теоретичен физик, Роджър Пенроуз е роден на 8 август 1931 в Колчестър, Есекс, Англия.
Работил е както в английски, така и в американски университети. От 1973 г. е професор в Оксфорд.
В сферата на математическата физика Пенроуз работи върху различни приложения на общата теория на относителността. Теоремата на Пенроуз-Хокинг за Сингулярностите разкрива основни характеристики на черните дупки. Най-известният му принос в математиката - Мозайката на Пенроуз, слага началото на цяло ново поле за изследване, наречено квазикристали.
Научнопопулярната книга на Пенроуз „Новият разум на царя“, издадена и на български, разглежда увлекателно и задълбочено въпроса дали е възможно създаването на изкуствен интелект.
Tеоремата на Пенроуз-Хокинг показва, че от уравненията на общата относителност следва, че такава точка даваща начало на пространството и времето трябва да е съществувала. Естествено следствие от това е, че в миналото Вселената е имала по-висока температура и по-висока плътност. Терминът „Големият взрив” се използва както в тесен смисъл за момента, в който започва разширението на Вселената, така и по-общо за преобладаващата днес космологична концепция обясняваща произхода и еволюцията на Вселената.
Западната наука достига до описанието на квазикристалния модел едва в началото на 70-те, когато откриването му носи световна слава на Роджър Пенроуз, и става известно сред англоговорящите физици като "Penrose tiling", а сред българските им колеги - като "мозайка на Пенроуз".
Пенроуз за пръв път доказва, че два типа ромбовидни плочки могат да покрият равнина, създавайки непериодичен (апериодичен) модел с петорна ротационна симетрия.
Десетина години по-късно други изследователи откриват, че атомите в някои материали имат склонността да се групират в подобни непериодични структури, наречени "квазикристали". Така идеята за квазикристалите стъпва върху мозайката на Пенроуз.
Автор: Тони
Работил е както в английски, така и в американски университети. От 1973 г. е професор в Оксфорд.
В сферата на математическата физика Пенроуз работи върху различни приложения на общата теория на относителността. Теоремата на Пенроуз-Хокинг за Сингулярностите разкрива основни характеристики на черните дупки. Най-известният му принос в математиката - Мозайката на Пенроуз, слага началото на цяло ново поле за изследване, наречено квазикристали.
Научнопопулярната книга на Пенроуз „Новият разум на царя“, издадена и на български, разглежда увлекателно и задълбочено въпроса дали е възможно създаването на изкуствен интелект.
Tеоремата на Пенроуз-Хокинг показва, че от уравненията на общата относителност следва, че такава точка даваща начало на пространството и времето трябва да е съществувала. Естествено следствие от това е, че в миналото Вселената е имала по-висока температура и по-висока плътност. Терминът „Големият взрив” се използва както в тесен смисъл за момента, в който започва разширението на Вселената, така и по-общо за преобладаващата днес космологична концепция обясняваща произхода и еволюцията на Вселената.
Западната наука достига до описанието на квазикристалния модел едва в началото на 70-те, когато откриването му носи световна слава на Роджър Пенроуз, и става известно сред англоговорящите физици като "Penrose tiling", а сред българските им колеги - като "мозайка на Пенроуз".
Пенроуз за пръв път доказва, че два типа ромбовидни плочки могат да покрият равнина, създавайки непериодичен (апериодичен) модел с петорна ротационна симетрия.
Десетина години по-късно други изследователи откриват, че атомите в някои материали имат склонността да се групират в подобни непериодични структури, наречени "квазикристали". Така идеята за квазикристалите стъпва върху мозайката на Пенроуз.