Американският астрофизик и космолог Джордж Смут е носител на Нобелова награда за физика за 2006 година, заедно с Джон Мадър. Неговата работа със спътника СОВЕ е помогнала в утвърждаването на теорията за Големия взрив, както и за поставяне на началото на космологията като точна наука. Понастоящем е професор в Калифорнийския университет в Бъркли.
Смут е роден на 2- февруари 1945 година. През 1966 година завършва едновременно математика и физика в Масачузетския технологичен институт и защитава докторска степен (PhD) през 1970, също в MIT.
Малко след дипломирането си, заедно с Луис Алварес, Смут реализира опита HAPPE, който търси антиматерия в горните слоеве на атмосферата, ефект, предвиждан от теорията на стационарната вселена, който дава отрицателен резултат.
По-късно започва да се интересува от реликтовото излъчване, открито от Пензиас и Уилсън през 1964 г. и неговото значение за космологията. Според някои теории от онова време, Вселената може да се върти, което означава, че температурата на реликтовото излъчване, идващо от различни части от небето, трябва да се променя. Заедно в Алварес и Ричард Мюлер, Смут построява радиометър, който измерва разликата в температурата на реликтовото излъчване, идващо от две точки, отдалечени на 60° една от друга. Резултатът от опита е, че в рамките на прецизността на инструмента ъгловата скорост на Вселената е нулева. Все пак, инструментът засича температурна разлика от друго естество - поради ефекта на Доплер, което се дължи на факта, че Слънцето, заедно с целия Млечен път , не е неподвижно спрямо реликтовия фон, а се движи със скорост 600 км/с.
Това движение вероятно се дължи на гравитационното привличане на Големия атрактор, и в резултат на което, точката, към която Млечния път привидно се приближава („апекс“), изглежда с по-висока температура, а антиапекса с по-ниска.
След отчитането на ефекта на Доплер изглежда, че реликтовото излъчване е еднообразно във всички точки от небесната сфера. Но ако лъчението е еднообразно и изотропно, то такава трябва да е била и младата Вселена в епохата преди рекомбинацията, ехо от която е реликтовото излъчване. Този извод противоречи на съвременните наблюдения, които разкриват, че в дребен мащаб Вселената е хетерогенна (съществуват купове галактики, галактики, звезди). Но при липсата на нееднородности младата Вселена ще продължи да се разширява и ще остане хомогенна, което ще възпрепятства образуването на наблюдаваните днес структури.
В края на 70-те години, Смут работи върху проект за спътник, който трябва да открие тези нееднородности. Проектът му за конструирането на този спътник, на стойност $160 млн., наречен COBE, е изведен в орбита на 18 ноември 1989 г. След двегодишни изследвания, екипът от учени, работещи на COBE, оповестява откриването на малки флуктуации в реликтовото излъчване, резултати, свидетелстващи за началото на Вселената, за които Смут казва: „Сякаш поглеждаме към Бог“
Днес Смут сътрудничи на екипа на спътника Планк - уред от трето поколение за наблюдение на реликтовото излъчване, както и на екипа на спътника SNAPSNAP - Бъркли, който ще наблюдава тъмната материя.
Автор: Тони
Смут е роден на 2- февруари 1945 година. През 1966 година завършва едновременно математика и физика в Масачузетския технологичен институт и защитава докторска степен (PhD) през 1970, също в MIT.
Малко след дипломирането си, заедно с Луис Алварес, Смут реализира опита HAPPE, който търси антиматерия в горните слоеве на атмосферата, ефект, предвиждан от теорията на стационарната вселена, който дава отрицателен резултат.
По-късно започва да се интересува от реликтовото излъчване, открито от Пензиас и Уилсън през 1964 г. и неговото значение за космологията. Според някои теории от онова време, Вселената може да се върти, което означава, че температурата на реликтовото излъчване, идващо от различни части от небето, трябва да се променя. Заедно в Алварес и Ричард Мюлер, Смут построява радиометър, който измерва разликата в температурата на реликтовото излъчване, идващо от две точки, отдалечени на 60° една от друга. Резултатът от опита е, че в рамките на прецизността на инструмента ъгловата скорост на Вселената е нулева. Все пак, инструментът засича температурна разлика от друго естество - поради ефекта на Доплер, което се дължи на факта, че Слънцето, заедно с целия Млечен път , не е неподвижно спрямо реликтовия фон, а се движи със скорост 600 км/с.
Това движение вероятно се дължи на гравитационното привличане на Големия атрактор, и в резултат на което, точката, към която Млечния път привидно се приближава („апекс“), изглежда с по-висока температура, а антиапекса с по-ниска.
След отчитането на ефекта на Доплер изглежда, че реликтовото излъчване е еднообразно във всички точки от небесната сфера. Но ако лъчението е еднообразно и изотропно, то такава трябва да е била и младата Вселена в епохата преди рекомбинацията, ехо от която е реликтовото излъчване. Този извод противоречи на съвременните наблюдения, които разкриват, че в дребен мащаб Вселената е хетерогенна (съществуват купове галактики, галактики, звезди). Но при липсата на нееднородности младата Вселена ще продължи да се разширява и ще остане хомогенна, което ще възпрепятства образуването на наблюдаваните днес структури.
В края на 70-те години, Смут работи върху проект за спътник, който трябва да открие тези нееднородности. Проектът му за конструирането на този спътник, на стойност $160 млн., наречен COBE, е изведен в орбита на 18 ноември 1989 г. След двегодишни изследвания, екипът от учени, работещи на COBE, оповестява откриването на малки флуктуации в реликтовото излъчване, резултати, свидетелстващи за началото на Вселената, за които Смут казва: „Сякаш поглеждаме към Бог“
Днес Смут сътрудничи на екипа на спътника Планк - уред от трето поколение за наблюдение на реликтовото излъчване, както и на екипа на спътника SNAPSNAP - Бъркли, който ще наблюдава тъмната материя.