Американският физик Карл Уиман получава през 2001 година, заедно в Ерик Корнел и Волфганг Кетерле, Нобелова награда за получаването на кондензация на Бозе-Айнщайн.
Роден е на 26 март 1951 година в Корвалис САЩ. Завършва Станфордския университет през 197 г. Професор е по физика в Колорадския университет в Бодлър.
Кондензацията на Бозе-Айнщайн е агрегатно състояние на физична система от бозони с температура много близка до абсолютната нула. Така свръхохладените атоми изпадат в квантово състояние , много близко до основното, при което квантовите ефекти стават видими на макроскопично ниво.
Тази форма на материята е предсказана теоретично от индийския физик Сатиендра Нат Бозе през 1924. Бозе първоначално изпраща статията си в Zeitschrift für Physik, но получава отказ за публикуването ѝ. По тази причина, Бозе изпраща работата си на Айнщайн, който разбира важността ѝ и урежда публикуването ѝ. В тази статия, Бозе разглежда фотоните като газ от бозони, на които прилага условието за термодинамично равновесие, и оттам извежда закона на Планк за излъчването на абсолютно черното тяло.
Първата кондензация на Бозе-Айнщайн е получена експериментално 70 години след трудовете на Бозе, от Ерик Крнел и Карл Уиман в Обединения институт по лабораторна астрофизика в Бодлър, Колорадо.
Бозе-Айнщайновата кондензация е наблюдавана в свръхохладен газ от 2000 рубидиеви атома, охладени до температура от 20 нанокелвина (2.0 × 10 -8К). По-късно, група, водена от Волфганг Кетерле от МИТ, постига кондензация от 500 000 натриеви атома. На тримата експериментатори е присъдена Нобелова награда по физика за 2001 г.
Автор: Тони
Роден е на 26 март 1951 година в Корвалис САЩ. Завършва Станфордския университет през 197 г. Професор е по физика в Колорадския университет в Бодлър.
Кондензацията на Бозе-Айнщайн е агрегатно състояние на физична система от бозони с температура много близка до абсолютната нула. Така свръхохладените атоми изпадат в квантово състояние , много близко до основното, при което квантовите ефекти стават видими на макроскопично ниво.
Тази форма на материята е предсказана теоретично от индийския физик Сатиендра Нат Бозе през 1924. Бозе първоначално изпраща статията си в Zeitschrift für Physik, но получава отказ за публикуването ѝ. По тази причина, Бозе изпраща работата си на Айнщайн, който разбира важността ѝ и урежда публикуването ѝ. В тази статия, Бозе разглежда фотоните като газ от бозони, на които прилага условието за термодинамично равновесие, и оттам извежда закона на Планк за излъчването на абсолютно черното тяло.
Първата кондензация на Бозе-Айнщайн е получена експериментално 70 години след трудовете на Бозе, от Ерик Крнел и Карл Уиман в Обединения институт по лабораторна астрофизика в Бодлър, Колорадо.
Бозе-Айнщайновата кондензация е наблюдавана в свръхохладен газ от 2000 рубидиеви атома, охладени до температура от 20 нанокелвина (2.0 × 10 -8К). По-късно, група, водена от Волфганг Кетерле от МИТ, постига кондензация от 500 000 натриеви атома. На тримата експериментатори е присъдена Нобелова награда по физика за 2001 г.