Немският физик Густав Херц е носител на Нобелова награда за физика през 1925 година заедно с Джеймс Франк.
Херц е роден на 22 юли 1887 година. След като учи в Гьотинген, Мюнхен и Берлин, Херц става главен асистент в университета Хумболт в Берлин. В периода 1912-1913 г. заедно с Джеймс Франк разработват експеримент (днес известен като експеримент на Франк-Херц), който се оказва съществен при потвръждаване теорията на Нилс Бор за дискретните енергетични нива на електроните в атома.
За тези свои разработки и двамата получават Нобелова награда през 1925 година. През 1928 г. Херц става професор в Техническия университет в Берлин. Тъй като е от еврейски произход, с взимането на властта от нацистите, през 1935 година той е уволнен. От 1935 до 1945 г. той работи за компанията Сименс.
Специалните части на Червената армия през април 1945 г. го отвеждат в град Сухуми , където се занимава с леки изотопи. Те стават основна технология по-късно при обогатяването на урана и атомната бомба. През 1954 г. Херц се завръща в Лайпциг /тогава ГДР/ и става директор на института по физика.
Умира там на 88 години на 30 октомври 1975 година.
Автор: Тони
Херц е роден на 22 юли 1887 година. След като учи в Гьотинген, Мюнхен и Берлин, Херц става главен асистент в университета Хумболт в Берлин. В периода 1912-1913 г. заедно с Джеймс Франк разработват експеримент (днес известен като експеримент на Франк-Херц), който се оказва съществен при потвръждаване теорията на Нилс Бор за дискретните енергетични нива на електроните в атома.
За тези свои разработки и двамата получават Нобелова награда през 1925 година. През 1928 г. Херц става професор в Техническия университет в Берлин. Тъй като е от еврейски произход, с взимането на властта от нацистите, през 1935 година той е уволнен. От 1935 до 1945 г. той работи за компанията Сименс.
Специалните части на Червената армия през април 1945 г. го отвеждат в град Сухуми , където се занимава с леки изотопи. Те стават основна технология по-късно при обогатяването на урана и атомната бомба. През 1954 г. Херц се завръща в Лайпциг /тогава ГДР/ и става директор на института по физика.
Умира там на 88 години на 30 октомври 1975 година.