Уилям Томсън е изключителен физик и математик,който допринася много за различни клонове на физиката. Научните му работи са в много области на тази наука – термодинамиката, хидродинамиката, електромагнетизма, еластичността, топлината, математиката и техниката.
Томсън или както е известен, лорд Келвин, е роден в Белфаст на 6 юни, 1824 година.
Той е дете-чудо в областта на математиката. На 11 години постъпва в университета в Глазгоу. По-късно Томсън завършва и университета в Кеймбридж.
През цялото си образование, Томсън демонстрира компетентност и има публикувани научни статии по математика, за първи път когато е бил на 16. След като става професор по философия в Физическият университет в Глазгоу, Шотландия през 1846 г. той заема поста в продължение на половин век. Създава първата лаборатория по физика в британския университет. През същата година, той изчислява възрастта на земята, теория основана на създаване от температурата на слънцето, и изчисляване коефициента на охлаждане и големината на земното тяло. Неговата оценка от около 100 милиона години, обаче, е направена без знанието за топлинния ефект на радиоактивност в земното ядро.
Томсън упорито защитава тези изчисления през целия си живот, и оспорва дори заключенията на Дарвин за еволюцията като невъзможна в този период от време.. През 1841 г. той влиза в Peterhouse, а през 1845 г. се дипломира като втори Wrangler.
Старши Wrangler в неговата година е Стивън Паркинсон, човек много по-различен от Томсън, но много влиятелна фигура в Кеймбридж в продължение на много години. По това време имало няколко възможности за изучаване на експерименталната наука във Великобритания . В Кеймбридж науката прогресирала малко от времето на Исак Нютон. Tомсън прибягнал до пътуване до Париж, и за една година работил в лабораторията на Regnault, където по това време били ангажирани с класическите му изследвания на топлинните свойства на парата.
През 1846 г., когато е на само двадесет и две години, Томсън приема председателството на катедрата по естествена философия в университета в Глазгоу, който заема в продължение на 54 години . Там той достига широко признание като един от най-великите физици на своето време. Институтът Глазгоу е бил източник на вдъхновение за всички учени повече от половин век, а и много от най-модерните изследвания на други физици са се родили в резултат от идеи на Томсън.
През 1848 г. Томсън въвежда понятието абсолютна температура и абсолютна температурна скала, носеща неговото име – Келвинова скала. Той показва как температурата на кипене на течността в зависимост от налягането е свързана с топлината на парообразуване, обема на течността и образуваната от нея пара. През 1870 г. открива, че еластичността на наситените пари зависи от формата на течността.
През 1851 г. Томсън формулира, независимо от Р .Клаузиус, втори принцип на термодинамиката: в природата е невъзможен процесът, единственият резултат, от който да е механичната работа, извършена за сметка на охлаждането на топлинен резервоар. С тази формулировка на втория принцип на термодинамиката се доказва невъзможността на вечен двигател от втори род.
Томсън прилага широко термодинамичния метод за обяснение на различни физични явления. През 1856 г. открива третия термодинамичен ефект – ефект на Томсън: ако по дължината на проводник, по който протича електричен ток, има разлика в температурата, то освен джауловата топлина в зависимост от посоката на тока в обема на проводника се отделя или поглъща някакво количество топлина.
Томсън разработва термодинамична теория на термоелектричните явления. Томсън работи и в областта на електричните и магнитните явления, като по-специално изучава магнитните свойства на кристалите. Той конструира редица високочувствителни електромери и галванометри, универсален компас, изучава процесите в трептящият кръг, като извежда през 1853 г. формулата за зависимостта на периода на собствените му трептения от неговия капацитет и индуктивност. Томсън предлага хипотеза за природата на атомите, пресмята размерите на молекулите.
Умира на 17 декември 1907 г. в Ларгс, Шотландия, като след смъртта си е погребан до Исак Нютон в Уестминстърското абатство.
Автор: Тони
Томсън или както е известен, лорд Келвин, е роден в Белфаст на 6 юни, 1824 година.
Той е дете-чудо в областта на математиката. На 11 години постъпва в университета в Глазгоу. По-късно Томсън завършва и университета в Кеймбридж.
През цялото си образование, Томсън демонстрира компетентност и има публикувани научни статии по математика, за първи път когато е бил на 16. След като става професор по философия в Физическият университет в Глазгоу, Шотландия през 1846 г. той заема поста в продължение на половин век. Създава първата лаборатория по физика в британския университет. През същата година, той изчислява възрастта на земята, теория основана на създаване от температурата на слънцето, и изчисляване коефициента на охлаждане и големината на земното тяло. Неговата оценка от около 100 милиона години, обаче, е направена без знанието за топлинния ефект на радиоактивност в земното ядро.
Томсън упорито защитава тези изчисления през целия си живот, и оспорва дори заключенията на Дарвин за еволюцията като невъзможна в този период от време.. През 1841 г. той влиза в Peterhouse, а през 1845 г. се дипломира като втори Wrangler.
Старши Wrangler в неговата година е Стивън Паркинсон, човек много по-различен от Томсън, но много влиятелна фигура в Кеймбридж в продължение на много години. По това време имало няколко възможности за изучаване на експерименталната наука във Великобритания . В Кеймбридж науката прогресирала малко от времето на Исак Нютон. Tомсън прибягнал до пътуване до Париж, и за една година работил в лабораторията на Regnault, където по това време били ангажирани с класическите му изследвания на топлинните свойства на парата.
През 1846 г., когато е на само двадесет и две години, Томсън приема председателството на катедрата по естествена философия в университета в Глазгоу, който заема в продължение на 54 години . Там той достига широко признание като един от най-великите физици на своето време. Институтът Глазгоу е бил източник на вдъхновение за всички учени повече от половин век, а и много от най-модерните изследвания на други физици са се родили в резултат от идеи на Томсън.
През 1848 г. Томсън въвежда понятието абсолютна температура и абсолютна температурна скала, носеща неговото име – Келвинова скала. Той показва как температурата на кипене на течността в зависимост от налягането е свързана с топлината на парообразуване, обема на течността и образуваната от нея пара. През 1870 г. открива, че еластичността на наситените пари зависи от формата на течността.
През 1851 г. Томсън формулира, независимо от Р .Клаузиус, втори принцип на термодинамиката: в природата е невъзможен процесът, единственият резултат, от който да е механичната работа, извършена за сметка на охлаждането на топлинен резервоар. С тази формулировка на втория принцип на термодинамиката се доказва невъзможността на вечен двигател от втори род.
Томсън прилага широко термодинамичния метод за обяснение на различни физични явления. През 1856 г. открива третия термодинамичен ефект – ефект на Томсън: ако по дължината на проводник, по който протича електричен ток, има разлика в температурата, то освен джауловата топлина в зависимост от посоката на тока в обема на проводника се отделя или поглъща някакво количество топлина.
Томсън разработва термодинамична теория на термоелектричните явления. Томсън работи и в областта на електричните и магнитните явления, като по-специално изучава магнитните свойства на кристалите. Той конструира редица високочувствителни електромери и галванометри, универсален компас, изучава процесите в трептящият кръг, като извежда през 1853 г. формулата за зависимостта на периода на собствените му трептения от неговия капацитет и индуктивност. Томсън предлага хипотеза за природата на атомите, пресмята размерите на молекулите.
Умира на 17 декември 1907 г. в Ларгс, Шотландия, като след смъртта си е погребан до Исак Нютон в Уестминстърското абатство.