Американският физик Мартин Люис Пърл е роден е на 24 юни 1927г. в Ню Йорк, САЩ.
Завършва Политехническия институт в Бруклин и Колумбийския университет.
Работил е в областта на физиката на частиците. Той открива тау-лептона, лептон от трето поколение, за което получава Нобелова награда за физика през 1995 г., заедно с Фредерик Рейнс.
Физиката на частиците е най-фундаменталната област на физиката поради факта, че нейна цел е да сведе огромното разнообразие и сложност на нашия свят до няколко прости математически закона. Съвсем доскоро като последни градивни елементи на материята бяха разглеждани точковите частици. Фундаменталните частици включват кварките, глуони, електрони, фотони, гравитони и много други. Един клас съставни частици представляват адроните, които се състоят от кварки, свързани посредством глуони. Към тях спадат протоните и неутроните, както и мезоните, които ги свързват, за да образуват атомните ядра.
На следващото равнище на сложност се намират атомите, образувани от ядро и електрони, свързани помежду си с помощта на фотони. Накрая гравитоните свързват макроскопичните тела. Всички тези взаимодействия са включени успешно в рамките на квантовата механика, с изключение на гравитацията, тъй като нейното експериментално изследване е затруднено – тя е твърде слаба на микроскопичното равнище, представляващо областта на квантовата механика.
Лептонъe елементарна частица, която не влиза в силни взаимодействия.
Лептоните имат спин ½ и притежават заряд 1, 0 или −1. Това са семейство частици, различни от бозоните и кварките. Заедно с кварките те се групират в групата на фермионите, като група, отделна от тази на бозоните.
Наименованието на лептоните идва от гръцкото гръцки и означава малък, тънък. Това название е характеризирало лептоните до момента на откриването на лептона таон, който има маса почти два пъти по-голяма от тази на протона.
Познати лептони са:електрон
мюон
таон
3 вида неутрино /съответстващи/
6 вида антилептони,
или по друг начин представено:първо поколение: електрон, електронно неутрино
второ поколение: мюон, мюонно неутрино
трето поколение: таон, тау-неутрино
Лептоните имат заряд, който е положителен или отрицателен в зависимост от това дали са частици или античастици, а всички неутрино (дори антинеутриното) имат заряд 0. Като цяло номерът на лептоните от един тип (поколение) остава същият, когато частиците си взаимодействат. Лептоните нямат големина — радиусът им е равен на нула. Засега се приема, че нямат вътрешна структура и не са съставени от по-малки частици.
Върху лептоните действат 3 от 4-те фундаменталните сили, които определят поведението на всичко във вселената — без тази, която задържа частиците на ядрото (силни взаимодействия). Заредените лептони, тъй като имат маса, се повлияват от гравитацията. Всички електромагнитни сили влияят на лептоните (без неутрино).
През 1897 година е открит лептона електрон., През 1930 година Паули прави предположения за съществуването на неутрино. През 1937 година са открити мюоните, а чак през 1975 - тау-частиците. Днес физиците са на мнение, че няма други лептони освен познатите 6.
В последно време, обаче, се правят опити да се построи теория, в която лептоните, както и кварките, са съставени от обекти. Работното название на тези обекти е преони.
Автор: Тони
Завършва Политехническия институт в Бруклин и Колумбийския университет.
Работил е в областта на физиката на частиците. Той открива тау-лептона, лептон от трето поколение, за което получава Нобелова награда за физика през 1995 г., заедно с Фредерик Рейнс.
Физиката на частиците е най-фундаменталната област на физиката поради факта, че нейна цел е да сведе огромното разнообразие и сложност на нашия свят до няколко прости математически закона. Съвсем доскоро като последни градивни елементи на материята бяха разглеждани точковите частици. Фундаменталните частици включват кварките, глуони, електрони, фотони, гравитони и много други. Един клас съставни частици представляват адроните, които се състоят от кварки, свързани посредством глуони. Към тях спадат протоните и неутроните, както и мезоните, които ги свързват, за да образуват атомните ядра.
На следващото равнище на сложност се намират атомите, образувани от ядро и електрони, свързани помежду си с помощта на фотони. Накрая гравитоните свързват макроскопичните тела. Всички тези взаимодействия са включени успешно в рамките на квантовата механика, с изключение на гравитацията, тъй като нейното експериментално изследване е затруднено – тя е твърде слаба на микроскопичното равнище, представляващо областта на квантовата механика.
Лептонъe елементарна частица, която не влиза в силни взаимодействия.
Лептоните имат спин ½ и притежават заряд 1, 0 или −1. Това са семейство частици, различни от бозоните и кварките. Заедно с кварките те се групират в групата на фермионите, като група, отделна от тази на бозоните.
Наименованието на лептоните идва от гръцкото гръцки и означава малък, тънък. Това название е характеризирало лептоните до момента на откриването на лептона таон, който има маса почти два пъти по-голяма от тази на протона.
Познати лептони са:
или по друг начин представено:
Лептоните имат заряд, който е положителен или отрицателен в зависимост от това дали са частици или античастици, а всички неутрино (дори антинеутриното) имат заряд 0. Като цяло номерът на лептоните от един тип (поколение) остава същият, когато частиците си взаимодействат. Лептоните нямат големина — радиусът им е равен на нула. Засега се приема, че нямат вътрешна структура и не са съставени от по-малки частици.
Върху лептоните действат 3 от 4-те фундаменталните сили, които определят поведението на всичко във вселената — без тази, която задържа частиците на ядрото (силни взаимодействия). Заредените лептони, тъй като имат маса, се повлияват от гравитацията. Всички електромагнитни сили влияят на лептоните (без неутрино).
През 1897 година е открит лептона електрон., През 1930 година Паули прави предположения за съществуването на неутрино. През 1937 година са открити мюоните, а чак през 1975 - тау-частиците. Днес физиците са на мнение, че няма други лептони освен познатите 6.
В последно време, обаче, се правят опити да се построи теория, в която лептоните, както и кварките, са съставени от обекти. Работното название на тези обекти е преони.